Паметникът на "Плувеца" във Видин оживя в 3D модел

3D модел на паметника на "Плувеца" изготви Ивайло Петров от Видин. Младият автор от 14 годишен живее в София, основно се занимава с портретна, концептуална и рекламна фотография, както и 3D визуалиазция. 3D сканираната фигура е поместена в автопортрета на Ивайло Петров- A CHOSEN ISOLATION:

"В свободното си време, когато не работя поръчково, много държа да правя собствена авторска работа. Бях решил, че искам да направя един мой Автопротрет, който символизира именно това нещо, че аз съм отрасъл до брега на Дунав и всъщност имам една такава лична, персонална метафора в живота, че течението на реката, спокойствието и това постоянство, което тя абсолютно винаги ми носи и всеки път е там за мен, когато аз се върна до брега ѝ, е нещо, което в голяма степен ми е помагало да продължавам да работя упорито в живота и до момента. И исках да направя един кадър на тази тематика. За да го направя силно, за да го направя лично ми трябваха някакви символи или някакви места, които са наистина точно свързани с това нещо, чисто визуално. Статуята на "Плувеца" е една от най-емблематичните, така да се изразя, забележителности, които са в района и на мен лично ми е нещо като буквално единия от симоволите на реката по принцип, за реката при Видин говоря. Смятам, че тя така е поставена на много хубаво място, въпреки че дълго време, доколкото знам, не е била в този град - първо е била в Борисовата градина в София. Но в моята глава, именно тази статуя на "Плувеца", който си е вперил погледа в реката е нещо което е абсолютно дефинитивно. Съответно, за да направя това изображение, което по принцип е мое авторско, се оказа че трябва да направя по начало снимка, нали, на тази статуя. Само че след това си казах ОК, всъщност няма да го направя като снимка а ще го направя на пълен 3D скан. Това означава че посредством много кадри, в случая мисля че бяха някъде около 80 и 100 кадъра, които се правят около самата статуя от различни зрителни ъгли, се генерира изображение, което може да бъде разглеждано от всички страни и има високо ниво на детайл. Когато се постави в триизмерен софтуер, който обработва такива неща и ги визуализира самата статуя започва да реагира на светлината на сцената, която аз определям. Тук е ключовият момент - ако примерно имаме само фотография - фотографията има някаква характеристика на светлината която се запечатва от фотоапарата и тя е константна и след това ако реша да я сглобя с останалите елементи на сцената - може или да пасва, или да не пасва много добре. Докато при триизмерния модел имаме пълна свобода върху контрола на светлината защото той вече поставен в 3D сцената реагира на осветлението, което ние му направим и аз прецених, че тогава качеството на това, което искам да постигна ще е много по високо и си казах ОК ще го направя по този начин".