Хайде на гроздобер

В сезона на гроздобера получихме покана за гроздобер в село Цар Петрово. Стопанин на лозята е 90-годишният дядо Божин.

 
Лозето на дядо Божин е извън селото. Останали само двама човека, които все още поддържат лозята си. В този район в миналото са били лозовите масиви на хората от Цар Петрово, имало е и плодни дръвчета, сливи, череши, круши. Днес всичко е обрасло с висока трева, шипки и бурени. Хората ги няма.

 
Дядо Божин поддържа изрядно своето лозе. В него има винени и десертни сортове. Прекопава го с техника, която има, пръска го, гледа го като малко дете. А наесен лозето му отвръща с хубав плод.  Казва, че това лозе е насадено, когато той е бил на 1-2 годинки. Това означава, че лозето му е връстинк. 

  
Възрастният човек  знае, че сам човек не може да смогне с брането на лозето, затова организира съселяните си, както и дъщеря си и приятели от града.

"Идваме рано сутринта, хората от селото вече са започнали да берат,  влизаме в първия ред. Най-напред берем сензо, после следва мерлото, бялото грозде, ркацители. Най-накрая остава отела и виялата. Сортове, които дават невероятен аромат на ягодов и малинов вкус на червеното вино и които все още са съхранени в нашия край. В Европа тези сортове са забранени. Но пък хората в Северозапада харесват този сорт и той все още се отглежда."

Дядо Божин казва, че отелът  е издръжлив сорт, може да се засажда директно от пръчка без подложка и не страда от известните опасни заболявания.

Нели живее отскоро в село Цар Петрово, от тук е мъжът й, и тя е от София и идва да живее в това северозападно селце, харесва й да помага на местните хора с каквото може, сега е на гроздобер:


"На такъв гроздобер, голям, ми е за пръв път.. Около декар и триста казват, че е .. Харесва ми, защото съм сред природата...Тук е хубаво, природата, хората.... Аз съм от София, тук се занимават с всичко, което е свързано със земята. Обичам да садя, да копая, да поливам, влече ме... Моите корени са от София, но няма нищо случайно, това че съм тук, не е случайно... Чувствам се като вкъщи...Това, което намирам тук, си е моето... Хората са добри, работят, тук има спокойствие. Ние лозе нямаме, но помагаме на хората, които имат нужда. Помагаме на дядо Божин, защото той не може сам... Колективността не се е загубила. За щастие, хората все още си помагат, задружността я има още ...."


Младенка Николова е пенсионерка, не е родом от селото, но живее тук, тя се включва в гроздобера: 


"Гроздоберът даже приключва, в сравнение с миналата година е по-добра реколтата... В двора имаме няколко реда.... Тези лозя вече са изоставени... Мерлото, отел, ркацители, вияла  - от тях хубаво вино става... Брахме 4-5 часа с почивки. Сам човек не може да се справи, трябва бригада..."
 

На следващия ден след гроздобера дядо Божин мачка гроздето, има си специална машина и с нея го обработва. След това го слага в предварително измитите бъчви, оставя го да ферментира и да отлежи, но не слага захар. И така за зимата е осигурен еликсир, лекарство за всички болежки.

Повече може да чуете в прикачените звукови файлове.