Мария Карова: "Цял живот музиката ми е била на сърце, това е"

Първото ѝ работно място е по разпределение в село Елховец, община Рудозем. Там работи като учител по музика. Успоредно с това започва да се занимава с художествена самодейност. Задълженията ѝ многократно се увеличават. Води пионерски хор, битови фолклорни  групи, театрални състави, естраден състав, хор на войниците. Художествен ръководител е на 10 читалища и  води групи по художествена самодейност. Така неусетно и с много работа минават трите години в Елховец. Мария Карова все още има амбицията да продължи да учи в Музикалната академия в Пловдив. Кандидатства два пъти, но не е приета. През това време си намира работа като фонокар в музикалното училище в Широка лъка.

Тук се запознава с бъдещия си съпруг, който също е музикант. Решават да се установят да живеят във Видин. През 2002 година се ражда дъщеря ѝ и тя излиза по майчинство. Започва да си търси работа. Едно от първите ѝ работни места е  в СУ "Свети Свети Кирил и Методий" Видин,  после става музикален ръководител в няколко детски градини. С намаляването на децата, се налага да си търси друга работа.

Така се озовава в читалището в село Търняне. Тук съществува певческа група от възрастни жени, които имат желание да обогатяват репертоара си. Мария започва да работи с тях и успоредно с това  да издирва народни песни от Северозапада, автентични, малко известни. Така съставът започва да печели грамоти и награди в Национални фестивали и конкурси.



ДЕТСТВОТО
"Аз имах страхотно детство. Първо, защото съм израснала в голямо семейство, аз съм трето дете, трето момиче в къщата. Двете ми сестри са по-големи от мен с 5 и с 6 години. И са ме отгледали. И тогава майчинството е било малко и се е наложило да тръгна на детска градина на 1 годинка. Това много ми помогна по-късно. Участвах във всяко едно тържество, бях на сцени... в кръщенета в Съвета. Имах страхотно детство и родители, които ни обръщаха много внимание. В първи клас отивам и се записвам на пиано. 10 лв. беше един урок. Свирих известно време, майка ми отиде при учителката и ѝ каза, че не можем да плащаме. Тя каза, че ще ми преподава без пари. Трябваше ми пиано, за да свиря, майка ми и баща ми заем теглиха, кола имахме, продадоха я, и ми купиха пиано. Знаете ли какво е през 1973 година да ти купят пиано за 1200 лв., това са страшно много пари.  Нищо не ми е отказвано за развитието ми, както на мен, така и на сестрите ми. Въпреки че не сме имали финансови възможности. .."

МУЗИКАТА
"Цял живот музиката ми е била на сърце и съм искала да се занимавам с музика, това е."

МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ В ШИРОКА ЛЪКА
"Училището беше на пълна държавна издръжка... Ползвахме безплатна храна, общежитие и бяхме едно голямо семейство... Работата ни беше да учим, да свирим, да пеем... Много ми даде ученето тук, първо, като професионално израстване... и второ, всичко, свързано с живота... Много дълбоки приятелства имам от тогава, които поддържам и до ден днешен.  С всеки мой съученик, с който се срещам днес, си спомняне хубавите моменти..."

ПРЕПОДАВАНЕТО
"Десет години работех в Широка лъка като учител. Страхотна работа. Преподавала съм специален предмет - гъдулка и камерна музика През ръцете ми минаха страхотни ученици, толкова много ги обичам и до ден днешен като видя някои от моите ученици в някой ансамбъл, аз се просълзявам. Спомням си когато  преди 2-3 години в Кула дойдоха ансамбъл "Тракия" и аз отивам да ги слушам, излизат 4 мои ученички, поздравяват и ме гледат в очите и виждам как пеят за мен. Най-хубавото в учителската  професия е уважението, което децата демонстрират към теб. Много е сложно учителстването, първо, да поставиш бариерата, защото трябва да има бариера учител-ученик, второ, така да се отнасяш с него - да види, че го уважаваш. Учителстването е преди всичко призвание. Работата като учител ми харесва, сега ми липсва най-много работата с децата."

МЕЧТАТА
"Цял живот ми е било мечта да водя голям хор, ама голям,  с деца с хубави, бистри гласове... Но, за съжаление, не може да ми се осъществи тази мечта.."

ЧИТАЛИЩЕТО В ТЪРНЯНЕ
"Заварих една група, която изпълняваше песни, които нямаха нищо общо с песните от този край... Започнах и сега имаме доста успехи... Рових се в сборници, за да бъдем по-атрактивни,  правихме и обработен фолклор, аз си ги обработвах, но песни от Северозападна България и то от видинския регион. Поканиха ме за ръководител на още две читалища - в Извор и в Бойница. Въпреки всичко в това малко селце се мъчим да поддържаме духа. "

Повече може да чуете в интервюто с Мария Карова.