Отбелязваме Международния ден на кукления театър

През 2003 г. Международният съюз на куклените театри обявява 21 март за ден на Кукления театър. Идеята е да се подкрепи и популяризира кукленото изкуство по целия свят. 

Кукленият театър е на-близкото и разбираемо изкуство за децата, защото с въображението си и впечатленията от околния живот, детето превръща куклите в живи образи и действия, влиза в образа, започва да играе роля, опитвайки се да имитира видяното. Благодарение на театъра детето опознава света не само с ума си, но и със сърцето си и изразява собственото си отношение към доброто и злото. 

Театралната дейност помага на детето да преодолее срамежливостта и неувереността в себе си. Кукленият театър е важен за децата, но заради пандемията постановките в детската градина са спрени, каза Васка Здравкова директор на Целодневна детска градина " №1 "Желязко Попниколов" във Видин:

"От две години по време на тази пандемия се ограничи достъпа на външни лица изобщо в детската градина…В този смисъл и участието на постановки на куклен драматичен театър са недопустими в момента в детската градина. Преди това всеки месец е имало представление в детската градина и децата се радваха много на този вид развлечение, на това изкуство. Сега вариантите, които има пред нас и пред кукления театър, е пролетта и лятото…ранна есен също, когато това може да се направи навън... Сега много им липсва. Това е едно изкуство което се приема от тях много добре. То е едно съчетание на кукления герой, на хубава постановка, на приказка, на разказ, на вълшебство. Съчетание на костюми, на кукли, на музика. И цялата магия на това изкуство пленява децата и те остават,  така да се каже с “отворена уста“ когато гледат. Много често на любими пиеси, на любими приказки, познати за тях – те участват, пеят песните, радват се, заедно с героите, съпреживяват всичко, което виждат на сцената. "

И днес на децата не са им доскучали Хитър Петър, Червената шапчица, змейовете и ламите от детските приказки. В  театъра обаче приказните герои оживяват. Затова и децата споделят, че си имат любими приказки и много обичат да ги гледат на сцената: 

За Радио Видин той сподели, че се чувстват и малко като магьосници, в чиито ръце оживяват куклите:

"Принципно това си е едно чудо, когато от един неодушевен предмет изведнъж се получи образ и оживее…най-вече във фантазията на децата, наистина това до известна степ осмисля труда, който е самата професия, защото възможностите в кукления театър са неограничени. За разлика от живия театър, в кукления театър героят  може и да полети, може да се трансформира в нещо друго… Изобщо, приказното, вълшебното е налице и наистина много често, когато актьорът борави с куклата, той до такава степен се заиграва с нея, че може да се каже, че наистина това е магия."

Според Иван Истатков децата са искрени в емоциите си:

"Детската публика е изключително искрена. На всичкото отгоре, едно дете, колкото и трудно, можеш да го излъжеш с нещо фалшиво, така че, те съпреживяват абсолютно всичко, което се случва на сцената. Още повече, че кукленият театър е една симбиоза от няколко вида изкуства, защото реално погледнато в едно куклено представление задължително трябва да има и музика, трябва да има и танц, трябва да има и актьорска игра…така, че може да се каже че това е едно обединяване на няколко компонента от сценичните изкуства."