Антон Страшимиров, Генади Ганчев и Хари Яръмов - още трима известни учители на Видинската гимназия

В рубриката "Памет нашенска" продължаваме съвместната ни инициатива със Средно училище "Цар Симеон Велики" Видин - да представяме някои от най-именитите учители в училището, във връзка с навършването на 140 години от създаването на видинската гимназия. Техните биографии са подготвени от настоящи ученици в училището. Този понеделник се спираме на още трима учители- Антон Страшимиров, Генади Танчев и Хари Яръмов. 

"Той е роден във Варна. Остава сирак и е отгледан от чичо си, от когото бяга на тринайсетгодишна възраст и се скита из Добруджа. Учи в земеделското училище в село Садово. Учител е във Варна и Бургас и през 1895 г. заминава за Швейцария, където слуша лекции по литература и география. Когато през 1897 г. се завръща в България, тогавашният министър на просвещението Иван Вазов го назначава за учител по литература във Видинската мъжка гимназия. Тук заедно със свои колеги редактира и публикува научното списание "Прагъ". Жени се за една от най-красивите видинчанки Стефка Петрова. В нашия град пише някои от книгите си и пиесите си, а други свързва с видинския край. След спречкване с властта е преместен в Бургас, но не стига дотам, а слиза в Русе. През 1898 г. е назначен в Казанлък, но през 1900г. е уволнен от всички училища след спречкване с кмета. Когато спира да учителства, се включва в четата на Яне Сандански. През 1902 г. е избран заедно с Найчо Цанов за народен представител от видинския окръг в дванайсетото Народно събрание. Участва и в трите войни за национално обединение на различни позиции. Защитава Цар Фердинанд и се бунтува срещу терора на кървавия професор. Редактор е на Гео Милевото списание "Пламък", а през 1926 г. е главен редактор на списание "Ведрина". Антон Страшимиров сътрудничи в почти всички значими вестници по негово време. Почива след неуспешна сърдечна операция във Виена. За него професор Асен Златаров пише - "Най-хубавият епитет, който мога да кажа за живота на Антон Страшимиров, е гражданин... Да бъдеш гражданин, е рядък жребий за нашето време на бездушие и сметка. Да извисиш глас на трибун, когато тъмни сили издевателстват над народа, когато злото се шири и властва, крепено от високопоставени обществени злодеи. Тогава да бъдеш гражданин е подвиг". Именно гражданската му съвест го подтиква да напише най-известното си произведение - романът "Хоро", описващ терора при потушаването на Септемврийското въстание". 

Генади Ганчев е дългогодишен учител по български език и литература във видинската гимназия, както и краевед, изследовател и почетен гражданин на Видин, започва разказа си за него десетокласничката Александра Петкова:

"Генади Ганчев посвещава повече от 40 години на учителската професия. Получава първи клас квалификация, а през 1990 г. е удостоен със званието "Главен учител" от Министерството на образованието. Научните му интереси са свързани с краезнанието, национално -освободителните борби на българския народ през XIX-ти и началото на XX-ти век и участието на населението на Видинския край в тях, също така и с биографиите на значими личности от региона. След упорит изследователски труд на различни архиви у нас и в чужбина - Зайчар, Белград, Санкт Петербург, работа в библиотеки и редица теренни изследвания, той възкресява малко известни факти за личности и събития, публикувани както в местния печат, така и в неговите очерци и книги. Генади Ганчев е автор на 24 книги и над 380 публикации. Особено ценни са изследванията му за освободителните борби – войводи, поборници и опълченци, за учители и възрожденци, за известни видински родове, за видинските кметове и депутатите от Видинския край, за духовниците от Видинската епархия, за дейците на Съединението, за спасителя на Видин по време на Сръбско-българската война - Мичман Владимир Луцки, за видни видински власи, за бялата руска емиграция във Видинския край, хроники на известни видински родове и други. За своята богата краеведческа дейност Генади Ганчев приживе е удостоен със званието Почетен гражданин на Видин на 3 март 2006 г. Генади Ганчев умира на 3 март 2009 година". 

Харалампи Яръмов, познат като Хари Яръмов или бате Хари, както го наричат старите граждани на Видин, също е един от известните учители на видинската гимназия, разказа Николай Ангелов от 10 клас:

"Още от малък Хари Яръмов е много активен спортист, което му помага да получи образование във ВИФ (Висшия институт за физическа култура), познат ни днес като НСА (Национална спортна академия), където се увлича от баскетбола. Докато учи, започва и неговата журналистическа кариера като сътрудник на вестниците "Народен спорт", "Студентска трибуна" и "Народна младеж". Жени се за видинската лекоатлетка Венка Маркова и така заживява във Видин. Започва да преподава физкултура в I-ва гимназия "Димитър Благоев", което е старото име на нашето училище. Докато е учител, кореспондентската му работа се разширява - Хари Яръмов е неизменен кореспондент на Българската национална телевизия за Видински окръг, също така е и редактор на вестниците "Червено знаме" и "Ние", както и на Видинската телевизия. По негова инициатива и с неговото активно участие пред Видинската спортна зала е поставена паметна плоча с имената на починали видински спортисти, постигнали върхови постижения и с принос за развитието на националния и местния спорт. Той е награден за журналистическа и обществена дейност с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I-ва степен и е носител на Националната награда за спортна журналистика на името на "Братя Ексерови". През 2013 г. Общинският съвет на Видин посмъртно го удостоява със званието "Почетен гражданин на Видин". На негово име семейството му учредява награда за журналистика, която ежегодно се връчва на видински журналист".