Александър Въчков - създателят на българските комикси

Александър Въчков завършва средното си образование в Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура в София. Неговата мечта е да влезе в Националната художествена академия. Успява да влезе на петата година. А през това време учи история в Софийския университет.

Завършва Националната художествена академия, специалност "Резба",  по-късно работи в същото учебно заведение  като преподавател по  история на костюма. Научните му търсения и интереси са свързани предимно с военните униформи и изследвания и популяризиране на историята на войните, които води България след Освобождението.

Така създава  книгите "Български военни униформи 1879-1945", "Сръбско-българската война 1885 година", "Балканската война 1912-13", изключително сериозни изследователски трудове. Съавтор е и на илюстрованата енциклопедия "Великите битки и борби на българите през Средновековието".

През 1996 г. Български пощи валидират пощенски марки под заглавие "Български военни униформи", на които той е автор.

През 1998 г. защитава докторската си дисертация на тема "Българските военни униформи 1877-1945 г."

Александър Въчков илюстрира  първата детска книга за живота на Цар Борис III - "Последният рицар на България". Тя включва разкази с истории от живота на царя, написани от писателя Михаил Кунчев.

Като дете  се интересува от  комикса и днес този интерес не спира, напротив развива се с още по-голяма сила.  Не случайно Александър Въчков е организатор  на последните няколко изложби на комикси в България. Участва като редактор, организатор и автор на българската книжка "Вековници"- сборник с комикси с митологична и историческа тематика.

Има участия в научни конференции, тематични мероприятия и телевизионни предавания с научно-популярен и патриотичен характер.

ВИДИН
"Тъй като най-хубавите ми спомени са от Видин съответно и без да съм роден в града, се считам за видинилия. Интересът ми към архитектурата също се породи в тази прекрасна градска среда, която градът някога предлагаше... Семейството на майка не са кореняци-видинлии. Баба ми е от Дебър, след първата Световна война се преместват във Видин, а родната къща на майка ми е построена през 1905 година от прадядо ми и неговият брат. Докато дядо ми, бащата на майка

 ми,  е родом от Севлиево, племенник на Райна Княгиня, единият му чичо е Ботев четник. Двамата се запознават  на един бал в офицерския клуб във Видин и целият им живот премина във Видин."

КОМИКСИТЕ
"От ранно детство, когато баща ми имаше запазени от неговото детство едни вестничета "Чуден свят, илюстровано четиво", които са излизали в началото на 40-те години , където имаше комикси... Много ме впечатляваха... Отделно списание "Пиф", което беше много популярно в моето детство,  рисунките ме очароваха... Оттам през интереса ми към рисуването логично стигнах и до комикса. "

През 80-те години имаше едно вестниче "Знаме на мира", където един мой приятел беше публикувал комикс, и аз се амбицирах и аз да изпратя, и на 13 години вече имах публикация... В момента имам една от най-големите колекции на комикси в България, над 15 хил. комикса... Преди 4 години една фондация реши да издава комикси за българските владетели и аз бях първият, който направи три комикса за тях.

С дарителски кампании отпечатаха единия път 50 хил., другият път 60 хил. комикси, които подариха на всички четвъртокласници.

В България най-тиражираните комикси са на историческа тема. Преди години имах проект за комикс "Историята на Видин", но остана в идейна фаза. Комиксът е една универсална форма за представяне на каквато и да е тема, тъй като много се родее с киното. В него има и за четене има и за гледане и по-лесно се възприема. Комиксът в средата на 80 години е признат за деветото изкуство... В комиксите историята е водещата , а не рисунките."

 

ДЕЦАТА
Децата са най-доброто произведение на изкуството, което аз съм създал в своя живот.

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.