Учителят Цецка Александрова - за изкуството, учениците и останалите сбъднати мечти

В това издание на "Калейдоскоп" ще ви представим отблизо една  дейна и амбициозна млада дама, успяла да осъществи мечтата като учител по рисуване.  Цецка Александрова е  човек на изкуството,  преподава изобразително изкуство, а извън училище се занимава с  всякакъв вид изкуство. 

Тя е родена във Видин. Определя своето поколение като поколението на "играещите" деца. След 8. клас продължава да учи в математическата гимназия във Видин. Засиленият ѝ интерес към изобразителното изкуство я кара да се насочи към дизайна. Затова избира да следва в Русенския университет специалност "Промишлен дизайн". Има и магистратура по "Информатика и информационни технологии в образованието".

След дипломирането си заедно със съпруга си решават да се върнат във Видин и тук да отгледат детето си. Желанието им е  да продължат живота си  в родния град, в който все по-малко млади хора  остават. Тук, във Видин, Цецка  отваря собствено ателие, а съпругът ѝ започва работа като инженер. Ковид-пандемията я принуждава да затвори ателието си, но пък се открива друга възможност - да работи като учител по изобразително изкуство в читалище "Цвят". Всъщност това е една нейна стара детска мечта, почти забравена, и какво щастие мечтата става реалност.

По-късно се появява възможността да преподава и на по-големи ученици в ПГТ "Михалаки Георгиев" по специални предмети. В тази своя нова роля моята събеседничка Цецка Александрова се чувства изключително добре, и споделя: Наистина чувствам, че там ми е мястото... Децата имат нужда от мен,  аз съм там, щом на тях им е добре, значи е правилно решение."

Към инженерната специалност, Цецка Александрова добавя и  необходимата  педагогическа  и завършва "Информатика и информационни технологии в образованието".

Обича Видин и обича България. Убедена е, че камъкът си тежи на мястото.  Опитва се да живее и да работи в Англия, не й се отдава, разбира, че може да живее само и единствено там, където е коренът ѝ. А това е Северозапада.

Вярва в добрата енергия, в баланса и хармонията в природата. Знае, че има неща, които не могат да бъдат обяснени, като например това, че като по чудо оцелява след една катастрофа. Благодарна е на съдбата и се опитва да свърши за малко време много задачи от всякакво естество. Благодарна е и на майка си, която е нейният най-точен критик и подбудител да бъде това, което е.

ДЕТСТВОТО

"Детството ми мина в парк "Толбухин", пред блока, игра на дама, на ластик, Капитане, игри на открито. Аз съм от поколението на "играещите", от поколението на използващите пълноценно свободното си време. Занимавах се с няколко спорта, в читалище "Цвят" при Евгени Петров ходех на школа по изобразително изкуство..."

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ
"Няма как да се опише, трябва да се преживее. Наистина това са най-сладките години, в един университет идват студенти от всички краища на България, общуването се разширява, кръгозорът се разширява, преживяванията са коренно различни... Това, на което ме научи университетът и животът, не бих го заменила за нищо. "

УЧИТЕЛ
"Вятърът ме отвя в педагогиката. Сбъднах една своя мечта да бъда като моя учител Евгени Петров, това беше невъзможна мечта, защото я имах от много малка... Като че ли беше съдба, нямаше кой да води школа и така моята мечта стана факт. После ме извикаха и в ПГТ "Михалаки Георгиев", видях и по-големите деца, как се работи с тях  и се почувствах нужна там. Заради тях записах "педагогика"... И наистина чувствам, че там ми е мястото... Те имат нужда от мен,  аз съм там, щом на тях им е добре, значи е правилно решение... Тази детска невинна мечта се оказа правилното решение за мен... Има я онази връзка, която ги прави специални и онази връзка, която ме улеснява да работя с тях, върху нея ходя. Да, тя е тънка, това става с наблюденията ми...."

 ИЗКУСТВОТО
"Изкуството учи на много, то е естетика, изкуството е умение да виждаш доброто, да виждаш красивото, да виждаш цветното, а то е естетика, особено сега в тия тежки времена да имаш това изградено умение е огромен плюс, за да се справиш с ежедневието."

СЪВРЕМЕННИТЕ УЧЕНИЦИ
"Сега учениците не само, че не правят разлика между цел и мечта, има изключения, слава Богу, но повечето живеят ден за ден. Тази тяхна енергия, която събират, не знаят как да я използват... Преди ние имахме всякакви извънкласни дейности, всеки един от нас си знаеше силните страни и ни ги развиваха, докато сега как един учител да развие силната страна на един ученик, когато той самият не я знае и не показва коя е тя.

Затова днес учителят не просто трябва да си представи урока в дадения час, така че да бъде интересен и запомнен, но и така да вникне в сърцето и душата на ученика, така че той да разбере защо му трябва този урок... Най-честият въпрос е: "Това сега за какво ми е?" И аз започвам да обяснявам... Така че учителят трябва не само да предаде урока, ние трябва да изслушаме, ние трябва да дадем съвет, ние трябва да ги върнем в училище, ние трябва да ги разгърнем като една книга, наистина... Да четем между редовете, да открием какво всъщност са те... Трудно е... Сега учителят трябва да свърши много повече работа... Затова съм и работохолик, опитвам се да бъда навсякъде и да бъда колкото се може по-полезна..."

Цялото интервю с Цецка Александрова чуйте в звуковия файл.