Матей Матеев: Удовлетворен съм, че съм оставил нещо за този град, за това училище

Матей Матеев е главният герой на този брой на "Калейдоскоп". Видинчани го познават, тъй като той работи дълги години в образованието, като организатор, като директор, като учител. Свързал е голяма част от живота си с видинското училище ОУ "Иван Вазов" Видин. Много често, разхождайки се из видинските улици, го срещат негови ученици, които го поздравяват и разговарят с него. Тези неочаквани срещи му дават сили и удовлетворение от факта, че животът му не е минал напразно и че има смисъл от стореното от него през годините.

Матей Матеев е роден през 1942 година в  Ружинци в семейство, в което на висока почит е било образованието. Неговият баща е бил грамотен и е работил като секретар в кметството. Има още двама братя, като той е най-малкият. И тримата завършват висше образование. Матей Матеев завършва средното си образование в гимназията в село Ружинци. Интересът му е към предметите география и история. Неговите родители го насочват към учителската професия, която и той самият харесва. Кандидатства  в Института за учители в Плевен. Но преди това три години отбива военната си служба на българо-гръцката граница като граничар. След полувисшия институт продължава да учи в Софийския университет  със специалности "География" и "Психология". 

Когато се връща във Видин, свободни работни места за учители  в града няма. Изпратен е по разпределение  в село Шишенци, тогава Кулска околия. Три години работи там като възпитател. Връщайки се във Видин, свободни места има само в извънучилищните заведения на Народна просвета - Пионерския дом и Станцията на младите техници.

Заради организаторските му качества е назначен за директор в гимназията в Ружинци, където работи три години. Основната му цел е да подобри материалната база на училището и с това да допринесе за развитието на своето родно село. Продължава да работи като помощник директор в ТМТ "Коста Йорданов", техникум във Видин, който по онова време е с добра репутация и дава добро професионално образование на учениците. /от 1988 до 1990 година/. По това време "Народна просвета" обявява място за организационен инспектор, Матеев печели конкурса. На тази длъжност остава едва 6 месеца, тъй като се сменя правителството и се подменят и кадрите в различните структури.

През 1991 година се обявява първият конкурс за директори. Матей Матеев  печели директорската позиция за ОУ "Иван Вазов"  като защитава програма за развитие на училището. Става директор на училището на 1 април 1992 година и остава на поста до 2005 година, когато се пенсионира. За времето, през което е директор успява да ремонтира учителската стая и създава необходимите условия за работа на педагогическия персонал. Извършен е основен ремонт на училищната сграда и парната инсталация. С помощта на дарители от Англия е оборудван първият компютърен кабинет, видинска фирма дарява нови чинове за стаите на първия етаж.

Има две номинации като директор на училище от "Народна просвета" и от радио "Витоника" от видинското гражданство.

 Семеен е, има дъщеря, внук и внучка.

ДЕТСТВОТО И УЧИЛИЩЕТО
"Моите родители са ме учили на труд и за това съм много благодарен. Научиха ме всичко да постигаме с труд. Така уча и моите внуци, напред и само напред и с труд всичко се постига!"

ГИМНАЗИЯТА В РУЖИНЦИ
"През 1984 година ме върнаха в Ружинци за три години като директор, успях доста неща да постигна, за което съм удовлетворен и за това, което оставих в родното си село. Много ученици учеха тогава, имаше над 23 паралелки... Бях не само директор на гимназията, но и средищен директор... Всички останали директори от Плешивец, Черно поле, Бяло поле, Гюргич, бяха на подчинение на ружинския директор."

ОУ "ИВАН ВАЗОВ"
"Тогава се пенсионира Райна Бързашка, директор на петото. Обявиха конкурс, бяхме трима кандидати. Единият от тях беше  Вергил Маринов, директорът на "Любен Каравелов". Ние двамата спечелихме конкурса и бяхме първите директори, назначени с конкурс. Конкурсът се проведе в град Монтана. Втората половина на учебната 1991-92 година аз бях вече в Пето основно училище. Училището е открито през 1962 година и за 30 години аз съм четвъртият директор. Училището го заварих в много лошо състояние, поради простата причина, първо, като материална база и второ, като дисциплина. Аз заварих 960 ученици, много ученици имаше, със старите чинове, по 26-30 деца в клас, нямаше къде да седят...

Училището беше изпуснато, лоша дисциплина... Положих изключително много труд и моята задача беше - казах на колектива, че трябва да направим всичко необходимо първо, подобряване на материалната база и втората ми основна задача беше подбиране на екип, с който ще работим.

Тогава назначих двама помощник-директори: Люба Николова и Людмил Цветанов. Трябваше да подбера и учители. 22 учители съм назначил за тия 14 години... Подобрихме материалната база, подменихме всичко, като започнем от парното, белите дъски, компютърен кабинет с 50 компютъра. Много добре работехме с родителския съвет..."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.