Да се научим да благодарим преди всичко на Бога

"Стани, иди си: твоята вяра те спаси" /Лк. 17:20/.

Евангелското четиво, което чухте е познато на всички, тъй като се чете освен на днешната неделя и на всеки благодарствен молебен, както и на всеки маслосвет през годината. Евангелието е съвсем кратко, състои се само от осем стиха, но е дълбоко поучително и силно изобличително. Разказва ни за изцеряването на прокажени хора. Господ Иисус Христос влиза в едно село. Срещнали го десет души болни от проказа, които се спрели отдалеч и с висок глас му извикали: "Наставниче, помилуй ни!" Господ им казал: "идете покажете се на свещениците" понеже свещениците имали дълг и право да освидетелстват дали някой прокажен се е очистил от проказата. "И когато още отивали, очистили се. А един от тях като видял, че е изцерен - върнал се, прославяйки Бога с висок глас и паднал ничком в нозете на Спасителя, като Му благодарил; а този човек бил самарянин. Тогава Господ Иисус Христос рекъл: "Нали десетимата се очистиха, а къде са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен този другородец." И казал на благодарящия: "Стани, твоята вяра те спаси!" (Лука17:12-19)

Трябва да отбележим, че проказата е страшна болест. Кожата става бяла като сняг: после по цялото тяло се образуват вонящи рани, от които тече гной. Постепенно всички крайници на тялото се разпадат. Заразените от проказа е трябвало веднага да напуснат домовете си, близките и приятелите си и да пребивават извън населеното място. Те пребивавали в гробищните пещери. Когато някой се приближавал към тях, те трябвало да викат с висок глас: "нечист, нечист". Ако болните не се лекували навреме, болестта траела с години. Ето за такива прокажени ни разказва днешното литургийно евангелие! Те били иудеи и самаряни. Господ Иисус Христос ги излекувал, но само един от тях и то самарянин се върнал да благодари на Спасителя, че е изцерен, като паднал в нозете Му. А Господ с тъга и укор запитал: "А къде са деветимата?"

За всичко трябва да благодарим на Бога. Има ли благодарност? Напротив, имаме само случаи на черна неблагодарност на всяка крачка. Прав е великият руски писател Достоевски, който вижда някои злобни състояния на човека и го определя като "същество двукрако и неблагодарно!" Да се научим да благодарим преди всичко на Бога, за всички блага, с които Той преизобилно ни обсипва. Да благодарим на своите родители, които са ни дали живот. Да благодарим на своите учители и наставници, че са се трудили за нас. Да благодарим на свещениците, които ни проповядват словото Божие и всекидневно се молят за нас. При изповед чрез Божията благодат опрощават греховете ни като казват: "и аз недостойният свещеник чрез дадената ми от Бога власт ви освобождавам от всичките ви грехове!" Духовниците се приемат като недостойни пред хилядите сторени грехове от християните. И ние ли да сме неблагодарни като деветте изцерени прокажени. И ангелите благодарят, а ние къде сме?

Братя и сестри, нека да кажем на душата си: "Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния." (Пс. 102:2). Амин!

В рубриката "Съвременна Библия" – Лубунга Луменге е християнин, роден преди 30 години в Демократична република Конго. В бягството от войната стига до САЩ, където на пети януари е убит от неизвестен извършител, с неизвестен мотив.  Може би си мислите, че урокът в тази история е един – човек не може да избяга от съдбата си. Мисля, че неговият случай съдържа още някои важни детайли, които мога да споделя.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.