С 25% са поскъпнали храните през последната година

През третата работна седмица на февруари (13-17 февруари) цените на едро на храните са се повишили за четвърта поредна седмица, след като в средата на миналия месец (16-20 януари) поевтиняха за първи път след 15 поредни седмици на непрекъснато поскъпване.

На 7 февруари служебното правителство се захвана с цените на храните, обявявайки нов „механизъм за наблюдение и контрол“ по цялата верига на доставки на хранителни стоки.

Министърът на икономиката Никола Стоянов обяви, че контролът ще се засили. 

"Ще работим да има електронна платформа за информиране на гражданите. Да се вижда цена на вносител, цена на едро и цена в магазина. Надявам се търговските вериги да са партньори с нас на тази платформа. Пазарът е конкурентен, има доста играчи и ние ще разчитаме на конкуренцията да укроти цените и да ги свали. Трябва обаче да покажем на гражданите какви са реалностите, за да може тази конкуренция да се изостри". 

От Сдружението за модерна търговия, което обединява големите вериги хипермаркети, излязоха с позиция за популистка риторика от страна на властта. 

Цените на храните ще се понижават постепенно и под въздействието на пазарни фактори, а не заради държавната намеса, каза изпълнителният директор Николай Вълканов.

Дори преди година-две разходите за храна в България да са били по-ниски, през 2022 г. те отбелязаха значителен ръст, по-бърз от средния за ЕС. Хранителната инфлация в страната към декември 2022 г. е 27%, като по този показател България се нарежда в горната част на класацията, веднага след Унгария, балтийските страни, Чехия и Словакия, все държави в източната част на континента.

Поскъпването на брашното и хляба в България е по-умерено в сравнение с повечето европейски държави, сочат данните на Евростат. При млякото и млечните продукти и при месата обаче цените са се увеличили с между 30 и 40% на годишна база - отново доста над средните темпове за ЕС. Най-голям обаче е скокът при яйцата, чиято цена се е повишила с 65% за година и сега изпреварва тази в почти всички останали страни.

Цялостно ценовото ниво на стоките и услугите, които домакинствата в България потребяват, е доста по-ниско от средното за Европейския съюз. През 2021 г., за когато последно има сравними данни в Евростат, това равнище е с 44% по-ниско от средното за съюза. В категорията храни и безалкохолни напитки обаче тази разлика още тогава е само 20%. Цените на млечни храни, яйца, масла и мазнини и безалкохолни напитки в България дори надхвърлят средните нива за ЕС, показва ценовият индекс на Евростат. Ситуацията при тези храни обаче е по-скоро изключение и затова общият индикатор е по-нисък.

"Трябва да търсим най-вече злоупотреба с доминиращо положение при пазарите на едро. По-голяма част проблемът е глобален, защото инфлацията тръгна от COVID, после от войната, нестабилност на световните пазари. Българският принос в нарастването на цените идва от не достатъчно конкурентните пазари. Това стана ясно в петък, когато КЗК излезе с решение, което казва, че има злоупотребо с господстващо положение на пазарите на горивата. Ако същата активност КЗК приложи и в други сектори - домати, яйца, картофи, няма значение, може да открие подобни злоупотреби в търговията на едро. Приоритетно там трябва да се търсят злоупотребите".

Според него мерките на правителството да бори цените няма да имат ефект, защото нямат правно основание.

"Държава стреля на тъмно, търси проблемът не там, където е. По-важното е, че започна такъв разговор. Държавата обаче трябва да насочи усилията си в правилната посока - да се търси злоупотреба там, където даден търговец има доминираща позиция. Първо, като потребители, трябва да знаем, че част от настоящите цени са временни. Имаше епидемия с птичи грип, това обяснява цените на яйцата. Тя ще отмине, предлагането ще се възстанови. Тези проблеми, глобалните, свързани с войната, за тях си остава риск. Това, което е важно, държавата трябва да приоритизира, е да автоматизира компенсирането на доходите на най-слабите социални групи, които зависят от държавата. Когато има предизборна кампания, политиците излизат и започват да наддават с колко да компенсират доходите. Ако няма подходяща политическа ситуация, те няма да направят нищо за доходите. Индексирането на доходите трябва да се автоматизира в закона и да става задължително при наличието на инфлацията".

Миналата сряда, 15 февруари, НСИ отчете годишна инфлация за януари от 14.1 на сто по стандартите на ЕС. Храните са поскъпнали с 25 % за една година, показва националната статистика спрямо миналия януари.

С най-голям ръст на щанда са млечните продукти и яйцата. През последната година на едро потребителската кошница, в която влизат 27 продукта, е поскъпнала от 91 на 112 лв. 

Цените стават все по-непосилни, коментираха видинчани.

"Надяваме се държавата да се намеси... Става непосилно вече... Лишаваме се от дадени продукти, няма как иначе".

Въпреки цялостно ниските разходи данните на Евростат показват, че по-скъпи у нас са именно най-често употребяваните основни храни. Заради по-ниските доходи България е една от трите страни в ЕС с най-висок дял на разходите за храна в бюджета на домакинствата - между 20% и 30% в зависимост от това по коя методология се измерва.