Певецът Любен Захариев: Народната музика е визитката на българите пред света

В това издание на "Калейдоскоп" гостува Любен Захариев, известен изпълнител на народни песни и виртуозен акордеонист. Той  е роден на 20 септември 1952 г. в село Винарово, което съхранява и днес традициите от миналото, село, което и днес е живо, в него живеят млади хора, а в читалището има няколко фолклорни групи. В рода на неговия баща има много музиканти, които свирят най-вече на духови инструменти, той обаче се ориентира към акордеона. От 13 години свири и пее народна музика. И така вече 53 години.

Основното си образование получава в училището в село Винарово, след 8. клас учи в Професионално техническо училище. Следва задължителната тогава казарма и работа като самодеец. От 1975 г. е постоянен участник като солист и солов изпълнител в изявите на ансамбъла "Дунав",  където от 1978 г. е назначен на постоянна работа. През годините е ръководител и корепетитор на много читалищни самодейни хорове и песенни формации. Работи и в  оркестър "Видин" с Вени Петков и участва в много семейни и обществени празници и чествания.

Любими на поколения българи са песните му – "Кога зората зазори", "Лале ли си, зюмбюл ли си?" "Нали ти рекох, Тодоро", "Зоро ле, Зоро", "Колко Стоян е хубавец", "Чие е това момиче", "Дунаве, бели Дунаве" и др. Любен Захариев е записвал народни песни в БНР, БНТ, в регионални радиа и телевизии и чужди медии. Има и издаден компакт диск, както и компакт диск в Румъния, заедно с румънска фолклорна изпълнителка.

През 2018 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин" на Видин, отличие, с което се гордее.

СЕМЕЙСТВОТО

"Баща ми беше много музикален, Бог да го прости! И пееше като се съберат в компании. От рода му имаше музиканти... Първи братовчед на баща ми беше диригент в Силистра на духов оркестър... Тогава имаше три оркестъра във Винарово, едните свиреха на единия площад, другият оркестър на центъра на селото, беше оживено, селото наброяваше 2500 жители, когато аз бях дете.

С духовата музика се чувстваш на празник, създава празнично настроение… А от страна на майка ми са свирели на дудучета, дядо ми е бил от Трън и е свирил на дудуче. За съжаление нямах учител, който да ме научи в началото как да си държа ръката, на нотите.“

НАГРАДАТА

"Най-важната награда за мен е наградата на слушателите и зрителите. И  най-много, като се сетя, когато имаше увеселения като сватби, кръщенета, новобрански и като си ида на село по няколко коли чакат да запишат дата за своето тържество. Сега много рядко ме търсят за подобни тържества.“

АНПТ "ДУНАВ"

"С Генчо Генчев записахме много обработени народни песни. Доста неща оставихме в златния фонд на БНР. Първите ми записи бяха с ансамбъл "Дунав" и след това записите в радиото. Доста песни записах в радиото и те се харесват от хората... Основно се учех от Кайчо Каменов, който има неповторим стил, и без да искам изградих свой собствен стил.“