26 са украинците със статут на временна закрила в област Видин

На пети март преди година Видин посрещна първата група бежанци от войната в Украйна, предимно жени и деца. Към 24 февруари, година след като Русия започна военните действия в Украйна, на територията на област Видин украинските граждани с предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет са 26-ма.  Повечето от тях живеят в частни жилища. По данни на Областната администрация в периода март – май 2022 година около 100 – 120 бежанци от войната в Украйна са намерили подслон в различни места за настаняване и частни домове във Видинско.

В началото на бежанската вълна, по-голямата част от украинските граждани, насочени към област Видин, са настанени приоритетно в местни хотели. Някои от търсещите закрила са настанени и в ученическото общежитие в областния град. Самостоятелно пристигащи украински граждани са били подслонени от свои роднини или приятели.

"Украинските граждани с временна закрила са получили помощ от държавата, съгласно приетите програми от органите на централната власт. На местно ниво, Областна администрация Видин, Община Видин и Секретариатът на Областния съвет на БЧК във Видин активно работеха с бежанците на индивидуален принцип, с цел максимално удовлетворяване на потребностите им от първа необходимост. Много доброволци също бяха съпричастни към кампаниите за набиране на стоки и продукти", съобщиха от Областната управа след запитване от Радио ВИДИН за помощта, която е оказана.

Допълват, че не разполагат с официална информация за брой украински деца, които посещават детски градини или училища, но след пристигането на украинските бежанци е проведена разяснителна кампания за осигурените възможности.

Даяна Касадели е потомствена българка от Одеса. С трите си деца е сред първите, които потърсиха убежище във Видин. 

"За тази една година аз работя. Децата учат в училище. Всичко е добре, спокойно е. Това е най-доброто за нас. Има всички условия за мен, за децата."

Даяна работи в офиса на кабелен оператор във Видин. С децата са настанени в общинско жилище. Очаква да се види с роднините си в Украйна, но не знае кога войната ще свърши и ще може да се срещне с тях. За нея най-важното сега е, че са живи и здрави, но понякога с дни не може да ги чуе, защото там няма връзка. 

Мартин Дончев е сред хората, които посрещат първите бежанци от войната в Украйна. Работодател е на Даяна.

"Радвам се, че съм имал възможност да окажа помощ на бежанците от Украйна, още повече, че в мнозинството си бяха бесарабски българи. Наблюдавах през тази една година тези, които останаха тук, как се аклиматизират към българската действителност. За работата, за която питате, беше идея на заместник- кмета Борислава Борисова, която ми предложи да наема четири бесарабски българки, в случая по една програма. След това от "Бюрото по труда" ми оказаха пълно съдействие за наемането, но всъщност остана само една жена  с три деца, която може би повече от половин година работи. Програмата изтече и сега си е на редовен трудов договор."

Според Мартин Дончев държавната програма за подкрепа на украинците, които потърсиха временна закрила у нас, е била достатъчна и дори на моменти доста щедра, доколкото се отнася за настаняване, но няма дългосрочна политика, която да ги приобщава.

"Ако говорим за дългосрочната политика на държавата, аз наистина не я виждам. Ако ние наистина имаме нужда от работна ръка, а ние определено имаме нужда, дори и в нашия край, който е един от най- изостаналите, мисля, че когато идват високо квалифицирани кадри, които са близки по култура, по религия, както са украинските бежанци, мисля, че бихме могли до положим доста повече усилия да ги интегрираме на пазара на труда, а най-простото е да ги учим на български език. Много българи, които са били в чужбина, знаят, че първото нещо, когато отиват в западна страна е, че там им дават пари за курсове. Записват децата на езикови курсове, най-малко децата, да не говорим за хората, които биха искали да работят, пак има езикова бариера."

Според Мартин Дончев държавата би трябвало да подпомогне изучаването на български език от чужденците, които са потърсили закрила у нас.