"На църква да идем" с Анюта Каменова

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня''- 12.04.23 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Етнолог събра в книга историята на православния храм "Св. Св. Кирил и Методий" в Монтана. "На църква да идем" е поредният краеведски труд на Анюта Каменова-Борин - дългогодишен директор на музеите в Монтана и Чипровци, и изследовател на местната история. Издава го с подкрепата на Видинския мирополит Даниил, на църковното настоятелство и дарители. 

"Този храм има много интересна история, виждала съм мои колеги, които пишеха по една-две статии, освен това живея точно срещу църквата и от дете ме е впечатлявала, познавала съм всички свещеници...  Най-вече храмът има интересна история, затова, че тук се забелязва един синкретизъм, който съществува в нашия край, в Северозападна България, в Чипровската покрайнина се наблюдава един търпим синкретизъм между католици и православни, а тук, с този храм се оказва, че някога това е било турска джамия, според някои автори- турска къща...  Мястото, където е тази църква, това е сакрално място за града, защото тук са се помещавали една турска джамия, еврейската синагога, малко по-нагоре е бил и параклиса "Свети Георги"- тогава Монтана не е имала църква... В града има турска махала, един турски съветник в Общината, преди да се изнесе от България временното турско управление, предлага на заседание на Общински съвет тази джамия да се превърне в православен храм. Тази джамия е правоъгълна, прилича на православен храм... Сведенията пишат, че за една нощ минарето било свалено от българите- тя е била ниска, схлупена, на един етаж, с прозорци... те започват да я преустройват с течение на годините и сега тя се превърна в красив храм". 

Джамията е преустроена през 1879 година, а през 1898 година църквата е осветена:

"Целият град е присъствал на това голямо събитие, за да се освети тази църква на българите, даже тогавашният кмет е издал заповед до обяд магазините да не работят и да бъде празник..."

В книгата са представени видни граждани и църковни дейци, които мобилизират гражданството за строителството, ремонтите, украсата, обзавеждането и функционирането на храма. Самите свещеници отработват като строители много безплатни трудови дни и увличат и гражданството. Десетки са дарителите, които подпомагат през годините. Авторката разкрива и многобройните спънки пред църковните дейци в годините на социализма. 

"На стотина метра от църквата се намира Къща-музей "Христо Михайлов", сега е Михайловата къща, Христо Михайлов е един от символите на града- известен партиен функционер. Неговият баща- Васил Вариклечков е дошъл от Видин и е бил тук свещеник. Когато са открили музея, някои от посетителите- отявлени комунисти, са реагирали защо църквата ще се ремонтира".

Любопитен факт е, че през 1942 година църквата събира и изпраща помощи на пострадалите от наводнението видинчани. 

Как Анюта Каменова избира заглавието на книгата и как си спомня Великден от детските години - чуйте в звуковия файл.