Без вяра е невъзможно да угодим на Бога

"Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?" (Мат. 6: 22-23)

Ако попитате, например: за какво човек повече ще се безпокои – за състоянието на шкафа за книги или за салфетката, която използва на обяд? Ще ни кажат, разбира се, за шкафа – вещ по-скъпа, не еднократна, купува се за няколко години, а понякога и за цял живот. А има такива шкафове, които се предават в семействата от поколение на поколение и могат да служат по 500 години, а после ги излагат в музей или ги продават на аукцион за много пари. А какво е салфетката? Изтриеш си устата и я хвърляш. Ако е така, тогава защо човек за душата, която е вечна, се грижи по-малко, отколкото за тялото, което - първо, през цялото време боледува, а второ - след няколко десетки години въобще умира? Тялото живее много по-малко, отколкото шкафа. Странно.

Господ ни предлага да се замислим над това: "И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?" (Мат. 6:23) Ако душата, която се намира в твоето тяло е тъмна, то какъв е смисълът въобще в твоя живот, в твоето битие, ако твоята душа е тъмна?

По-нататък Господ казва: "Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона" (Мат. 6:24).

Защо така се безпокоим? Колко душевна енергия отива за това... И защо? Понеже ние прилепваме нашето сърце към земното. Ние не даваме на Бога възможност да се погрижи за нас. Ние не се доверяваме на Бога. И за това недоверие трябва да се покаем. Ние нямаме вяра в Него, а Той вярва в нас. Той ни говори, че ние сме много по-добри от птиците. Той иска да ни убеди, Той ни уговаря, Той е дошъл на земята, за да умре за нашите грехове. Нас трябва да ни разпънат на кръст, а Той отдава на смърт единородния Си Син. Той, невинният, страда. За какво? За да освободи виновните.

Какво още ни трябва? Нужна ни е още вяра. Без вяра е невъзможно да угодим на Бога. Не е нужно да изискваме от себе си нещо, нещо да изобретяваме в нашия вътрешен живот, да се разсейваме с някакви глупости. Господ ни призовава да Му вярваме, повече да се грижим за своята душа, за това тя да бъде светла, а не тъмна и да оставим това многогрижие за бързопреходното, а всички усилия на нашата душа да насочим към нейното спасение от греха. Амин."

Автор: Протойерей Димитрий Смирнов

В рубриката "Съвременна Библия" – осъзнах, че в голямата част от политическите новини гледам и слушам хора, които са заети да се самозащитават. "Аз не нося вина за настоящата криза, но виж -  другите определено са виновни!"  Не само в политиците, във всеки от нас е активирана една базисна самозащитна програма. Програмните и файлове определено са инсталирани върху хард диска на сърцето ни. Откъде е дошъл софтуерът "самозащита"  у нас и как разпознаваме активността му? Татко Адам и мама Ева ще ни помогнат да открием отговора.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.