Нищо ново: България е последна в Евросъюза по медийна грамотност

Способността да се комуникира компетентно във всички медийни форми, както и да се намира, разбира, анализира, оценява и участва с въздействащи образи, думи и звуци, които съставляват съвременната ни масмедийна култура - това е медийната грамотност. Критичното мислене, което засяга всички сектори на образователната система, децата, младите хора и възрастните, е общоприета образователна цел (или поне трябва да бъде).

"Медийната грамотност се подценява в България. Ние миналата година цитирахме едно изследване, което е глобално. Въпросът, който е бил задаван в почти целия свят, е доколко се страхувате от фалшивите новини. Оказва се, че точно страните от Източна Европа и Централна Азия, където имат по-голямо влияние фалшивите новини, хората в много по-малка степен ги осъзнават като заплаха и притеснение. И в България не се осъзнава като заплаха. Виждаме и политици, които не обръщат внимание, докато не ги засегне тях директно. Това, което говорим, за медийната грамотност: така да стане, че когато обществото види някаква фалшива новина, то няма да разклати устоите на това общество, няма да поляризира до голяма степен, просто в един момент хората ще видят, че това не е истина, че не трябва да си градят политическите пристрастия върху тази новина. Когато говорим за обучение, обаче, да не забравяме, възрастните също трябва да бъдат обхванати. Всички над 18. Медиите се променят, начинът на поднасяне на информация се променя, всички трябва да се учим, да продължаваме да се учим. Важно е да се работи с възрастни хора", добави програмният директор на Института.

Какво е факт и как да различаваме проверената и надеждна информация от фалшивите новини? Как да познаем манипулативните твърдения, заливащи интернет и медийното пространство? 

"Първото нещо е човек да иска, да има заявка да се промени, аз вярвам, че има добронамерени хора. Да имат предвид, че целта на дезинформацията не е толкова да ни убеди в някаква гледна точка, а по-скоро да ни накара да се съмняваме във всичко. Важно е да се провери източникът, да потърси човек собствения си здрав разум. Всеки, разбира се, преценява на какви източници да се довери. Важна е ролята на обществените медии. Особено в онлайн пространството се създава нещо, което хората взимат за истинска медия, доверяват му се".

Отговарят ли на истината твърденията, че България е обект на широка руска дезинформационна кампания?

"Аз мисля, че има истина в тези думи. Според някои експерти тя се е засилила доста след военните действия, започнали през миналата година. От друга страна, други експерти като Христо Грозев казват, че тази машина още не се е задвижила в пълна скорост, защото има други приоритети".

С резултат от 31 точки от възможни 100, България все пак изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки), но изостава от другите си съседи Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки). Според клъстерния анализ, който разделя страните в класацията по групи със сходни характеристики, България попада в 4-ти, предпоследен клъстер, заедно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния, 5-и клъстер, където са държавите с най-ниски резултати, се класират Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.