Трябва да се потрудим за спасението си

"Тогава Той се допря до очите им и рече: "нека ви бъде по вашата вяра." (Мат. 9:29)

След като възкресява дъщерята на Иаир, Спасителят Си отива от тези места, а след Него тръгват двама слепци, които викали "помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов". Ние не знаем как и колко са чакали слепите идването на Спасителя, но сега виждаме как Той бил в близост до тях, намирал се на едно и също място с тях, и дошъл моментът да си отиде. Единственото, което им оставало, било да викат към Него и да Го следват. Днешното апостолско четиво ни припомня, че Бог е "Бог на търпението и утехата", а утехата е скрита в Писанията.

Слепците са имали тази утеха, защото знаели Писанията, че ще дойде Месия от Давидовото коляно, Който ще бъде Спасител. Сега виждаме, че те изповядват Иисуса за именно Този Син Давидов, т.е. за Помазаника-Избавител, Който има да дойде! И сега слепците Го срещат - лице в лице - именно Него, Избавителя! Те не могат да Го оставят да Си тръгне от тях – не и преди да Му поднесат своя дар и да изпросят милост за себе си от Онзи, Който единствено дава Милост. Но кой е техния дар? Това, че Го разпознават. И като Го разпознават, те се обръщат към Него, викат, призовават Го, следват Го, чак до къщата, в която се намирал! Но как двамата слепци срещат Христос? Как са го познали, когато не са Го видели? Те не само Го срещат, но и Го разпознават, и Той става видим за тях именно като Спасител, а не като обикновен човек.

Приемането с надежда и очакване, с доверие и вяра в Бога е полагане на живота в Бога, връчване в ръцете Божии. Затова то е знаене и прогледване за пълнотата на бъдното Царство, личностно знание и усет за присъствието на Бога. Затова вярата и надеждата ни дават предвкусване на Края на края, на вечността и вечния живот още тук и сега. Затова в Църквата ние се учим постоянно да благодарим - искрено и за всичко. А тук слепците благодарили на Христос, като Го изповядали за техен Спасител. Синът понася немощите на народа, който страда. Духовният недъг, духовната слепота за Бога и Неговото Царство са по-страшни от физическата слепота. Затова, като знаем, че сме поканени да бъдем Негов народ, Христова Църква, нека си припомним, че "с вяра ходим, а не с виждане" (2Кор. 5:7) и нека да очакваме, че всички ние ще бъдем посетени от Бога и ще чуем това: "нека ти бъде според вярата ти". Затова да пазим чисти дарът на любовта, образа на вярата и Благата вест, която ни носи надежда – Христос Възкръсна от мъртвите! Тези трите – вяра, надежда и любов, от които най-голяма е любовта (св. ап. Павел) ни помагат да живеем в този свят, но не за този свят, а за бъдещото Царство. Нека да живеем, както ни съветва Апостолът, с угаждането не на себе си, а на ближните в доброто, като приемаме и се грижим един за други чрез "понасяне на теготите" си. Защото такава иска Христос да бъде Неговата Невеста - Църквата - пълна с любов и благодарение (т.е. евхаристийна) общност, която в единомислие, с една душа и един глас пее хваление и слави Бога в своята Литургия. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – това се случва днес във Великобритания!  С едностранно решение, банка закрива сметка на свой дългогодишен лоялен клиент. Причината - личните му християнски убеждения. Главните герои в тази история са банка YBC (Yorkshire Building Society) и англиканският свещеник Ричард Фодъргил (Rev. Richard Fothergill). Историята и изводите за нас са предмет на днешната рубрика.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.