"България в потури, но с цилиндър"- 100 нашенски истории от едно време

Журналистката Петя Александрова се заема със задачата да ни разкаже за едно друго минало, и отдавнашно, и не чак толкова - това на известни наши мъже и жени, за които днес четем в учебниците по литература и история. За места, които си мислим, че познаваме, само защото сме израснали в тях, но те са били тук много преди нас и са се променяли, при това драстично.

В двата тома на своята книга "България в потури, но с цилиндър" тя е събрала 100, както ги нарича, "нашенски истории от едно време", а именно от края на ХIХ и началото на ХХ век, когато България все още се опитва да се отърси от миналото си под турска власт, да загърби ужаса на войната и да изгради свой собствен образ. Като всяко начало, и това е трудно, налагат се промени на много нива и в много отношения. Разбира се, те  пораждат различни реакции и будят разнопосочни страсти у традиционно недоверчивия нашенец.

Било друго време. Време на пробуждане. Време на осъзнаване и проглеждане, на запознаване с новото и модерното. Пробуждането на България съвпада с научно-техническата и културна революция по света, белязала края на ХIХ и почти целия ХХ век, и това неминуемо се отразява и на живота у нас. Новопридобитата свобода е нещо, с което тепърва трябва да се свиква, границите ѝ все още са неясни и непознати, понякога шокиращо широки, а очертаването им води до паметни моменти, често пъти комични, друг път трагични.

Книгата разказва редица прелюбопитни и не чак толкова широко известни истории, както от културния живот и социалните промени в държавата, така и от живота на известни българи като Александър Балабанов, Екатерина Каравелова, Петко и Пенчо Славейкови, Раковски, Багряна, Добри Чинтулов, Алеко, братята Прошек, Змей Горянин, принцове и принцеси, царе и царици, войводи, придворни, писатели, политици, поети, търговци и много други. Разказва за първите стъпки на цирковото изкуство у нас например, за първия новогодишен бал, организиран от цар Александър Батенберг, след който се наложил ремонт на паркета в двореца, за борбата с мишките, змиите и жабите из калните улици на все още младата и непавирана столица София, за първия влак, за първите реклами, за нравите на бедни и богати, на известни и неизвестни.

Това са първите десетилетия след Освобождението. Времето все още е някак по-младо и неопитно, културата ни прави първите си несигурни самостоятелни крачки, а хората, които днес са национални герои или поне герои от градските легенди на млада България, са още живи. Тепърва им предстои да влязат в учебниците, портретите и снимките им да се появят из класните стаи, народът да започне да ги припознава като поводи и символи за национална гордост. Потурите и цилиндърът, вълненикът и балната рокля, цървулите и кожените ботуши и обувки съжителстват в неповторима и очарователна симбиоза. Кирил Христов все още вдига скандал след скандал по кръчмите в моментите, когато не очарова всички, рецитирайки стихове, Димчо Дебелянов все още е жив и влюбен в депресията, Петър Нейков все още не е изгорил писмата от Лора Каравелова, а Пенчо Славейков и "овдовялата кралица" Мара Белчева все още се държат ръка за ръка. Някъде наоколо обикаля първият фотограф, убеждавайки хората, че сега е много модерно да си "извадиш портрет на джам". Михалаки Георгиев тепърва се е заженил, Алеко Константинов си има неприятности с офицерското съсловие заради острото си перо, а дядо Петко Славейков изрича богохулното си пророчество, че в бъдеще и жените "ще се мешат" в политиката.

Част от историите на Петя Александрова разказват за манталитета на българина от онова време, за културата и бита му, за отношението му към новото и непознатото, към модите, навлизащи в онези години у нас и от запад, и от изток. За недоверието и ентусиазма, с който биват посрещани новостите. За съпротивата и желанието да си в крак с времето на света. Ако ви звучи познато, не е случайно. Някои неща не се променят.

Други пък разказват пикантни любовни истории и скандални подробности от живота на познати и непознати интелектуалци и чешити, за враждите и приятелствата им. "Тайният" живот на личности като Алеко, Вазов, Славейкови, Александър Батенберг, Фердинанд, Каравелови излиза на светло с всички свои забавни и трудни моменти, само за да ни станат още по-симпатични и някак по-близки. Новата история на България с всички нейни представители никога преди не е била толкова интересна, колкото в книгите на Петя Александрова. 

Историите са представени с чувство за хумор, с умилителна ирония и съпричастност. Поднесени са с известна тъга, която някак по подразбиране си върви, когато стане дума за "доброто старо време", но и с усмивка. Изпълват ни с разбиране към хората от преди сто и повече години, на които - дори на най-напредничавите и интелигентните сред тях - наред с безспорните им таланти и възможности, не са им били чужди слабостите, пороците, неуспехите, разочарованията, паденията и глупавите решения. Влюбвали са се, разлюбвали са, били са суетни понякога, недружелюбни друг път. Правели са опити за убийства и самоубийства, влизали са в творчески и лични спорове, обявявали са си дуели и са сядали на една маса в знак на примирие.

Авторката Петя Александрова е журналист по професия, но в същото време има написани 12 книги с поезия и проза за възрастни и 32 сборника за деца. Нейни пиеси са поставяни на театрална сцена, а някои от творбите ѝ са преведени на полски, английски, румънски, руски, турски и словашки език.