Административни тежести отказват земеделците от биопроизводство

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Албена Симеонова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На биоземеделието у нас не се обръща достатъчно внимание и въпреки достатъчно планувани средства в Стратегическия план, производителите намаляват. Това каза в "Земята, която ни храни" Албена Симеонова, председател на Българската асоциация на биопроизводителите. Миналата седмица, когато у нас бе отбелязана Седмицата на биоземеделието, биопроизводители присъстваха на заседание на Комисията по земеделие в Народното събрание, за да представят основните проблеми в сектора и да потърсят и предложат решение на наболелите въпроси. 

Според Албена Симеонова не винаги има чуваемост за проблемите, бюрократичните спънки са твърде много, а неуредиците в сектора отказват хората от това производство:

"Не сме от тези, които най-много ни чуват, но е необходимо да се говори непрекъснато на подходящите места, ако искаме да има някакво развитие... За съжаление, рядко имаме положителен диалог с парламентарната комисия и с ръководството на министерството на земеделието...  Ако говорим назад във времето, на биоземеделието първо не се обръща достатъчно внимание, след това е и последния ресор, перо, на което биха се разпределили средства..."

Въпреки че за биопроизводство има достатъчно заделени средства, във връзка със Зелената сделка и изпълнение на ангажиментите по стратегията "От фермата до трапезата", производителите намаляват, някои дори се отказват. Заради това и целта до 2030 година биопроизводството в Европа да стане 30 %, е твърде далечна за страната ни, посочи Албена Симеонова, а към момента делът на биопроизводство у нас наближава едва 2 %. Една от причините е административната тежест,  а понякога и изискванията са неизпълними. 

"...Българското биопроизводство е много трудно и вместо да бъдем облекчени, допълнително сме натоварени с административна тежест. Не са само бланките и формулярите. Сега напоследък безумната идея на администрацията на министерството на земеделието да доказваме добив ото всеки парцел. Можете да си представите- аз има четири парцела каберне совиньон, и всеки парцел трябва отделно да тегля колко съм добила... А колегите, които са с рози сто парцела, лавандула или зеленчукопроизводство малки парцелчета- това са безумни неща, които по принцип Европа не иска. Резултатът е показателен... "

Към днешна дата биозърнопроизводството е свито до 15 хиляди хектара, от над 5 хиляди хектара, биолозята са намалели на по-малко от 3 хиляди хектара, най-голям е делът на отказалите се биопроизводители на плодове и зеленчуци, а биоживотновъдите са изчезващ вид. Има ли начин това да се промени и къде е решението? 

"Заедно можем да решим, заедно с Комисията по земеделие, с ръководството на министерството, защото там трябва да се вземат политически решения. Тези биопроизводители, които в момента са 4800, и по-малко, с намаляване на административната тежест, разговори, включване във всички работни групи на представители на нашата асоциация, заедно с контролиращите лица, защото ние сме най-проверяваните и най-анализираните... И ако рамо до рамо застанем с министерството и администрацията, и ако то иска да работи с нас и да ни облекчи, резултатът ще е положителен и за българското земеделие, и за развитие на здравословното производство, от което зависи здравето на децата ни... Да ни включат в "Училищен плод", в "Училищно мляко"... в момента сме едни от най-онеправданите..."

Според Албена Симеонова мисленето на хората е променено в посока търсене на качествени продукти:

"Доста положително е отношението на българския потребител към биологичните продукти. Хората все повече внимават какво слагат на трапезата си... В големите градове биопродукцията се търси..., но сме на опашката на Европа и тепърва ще се развиваме..."

Необходими са политически решения, които да облекчат фермерите, заели се с трудната задача - да произвеждат здравословни продукти- без пестициди, химически торове и ГМО, без изкуствени добавки в производството. Приемането на Национален био план до 2030 г. с конкретни мерки, бюджети и отговорници може да помогне да се изпълни поставената цел - 5% био площи до 2025 г. и 10% био площи до 2030 г. А осигуряването на здравословни био продукти на децата в детските градини и училищата е непосредствена цел за Българската асоциация на биопроизводителите още от 2024 г. - категорична е Албена Симеонова. Тя призова: