Димитър Петров - юрист по професия, българин по призвание

Започва да учи в ОУ "Д-р Петър Берон" в град Монтана, по-късно във  Финансово-стопанска професионална гимназия "Васил Левски" -  Монтана, след това е приет специалност "Право" в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и успешно завършва с отличен успех. 

По време на следването си завършва и Национална програма "Управленски умения" на Българското училище за политика "Димитър Паница". Понастоящем работи като юрисконсулт в нотариална кантора в родния си град, а в свободното си време участва активно в дейността на сдружение "Българска история", както и в "Съюз на младите юристи".

Има интерес към конституционното право, затова и смята да защити докторантура  в тази област. 

Още от ранна възраст любимото му хоби е историята. Убеден, че само и единствено правилното познаване на родното ни минало може да ни осигури по-добро бъдеще, той си поставя за цел да представи българската история по един по-атрактивен и вълнуващ начин на литературната публика в страната чрез книги игри. 

Специфичен жанр, позволяващ на читателя да се превъплъти в образа на главния герой и взимайки решения от негово име, сам да определя хода на историята. Димитър смята, че книгите игри могат да се разглеждат като прекрасна алтернатива на компютърните игри, засилвайки интереса към четенето и добавяйки онзи игрален елемент, пленяващ всеки млад човек в днешно време. В същото време те могат и да предоставят богата палитра от знания относно националната ни история, които всички ние сме длъжни да знаем и помним.

С подкрепата на сдружение "Българска история" през 2020 г. на бял свят се появява първата книга-игра на Димитър Петров - "Тервел - роденият да побеждава", а две години по-късно излиза от печат и втората му книга-игра, озаглавена "Ивайло - добрият цар". Автор е и на биографичните текстове в комплекта "Исторически карти за малки и големи - 30 личности от вечната памет на България", издаден през 2023 г.

В тази връзка мисля че Ивайло е не само една интересна фигура от нашата история, но заслужава и малко повече да се пише за него и да се разказва. Той е една фигура, която е, може да се каже, без аналог не само в нашата история. Това се дължи преди всичко на неговото въстание, което е първия пример за успешно въстание, не само в България, но и в Европа - за успешно надигане на народните маси, от една страна, а от друга Ивайло е първият човек от ниско потекло, който успява да заеме престол в някоя от средновековните държави. Това е феномен, който още от времето на древен Рим не се е случвал", разказва авторът. 

"Считам, че е много важно по какъв начин семейството може да възпита своето дете и какъв път може да му даде напред в живота. Никога не са ми оказвали натиск или внушение да запиша право, по-скоро са мислили, че ще избера друга специалност, предвид интереса ми към историята и българския. Но аз избрах правото, защото мисля, че всеки млад човек е добре да познава правната система на своята страна, да знае какви са правните порядки, за да може да изгради настоящето си, да може да проведе професионалния си път на базата на законите, което в нашето съвремие е много необходимо."

"В този период 8-12 клас интересите ми към историята се задълбочиха и то благодарение на моя учител по история, Маруся Янчева, изключително вдъхновяващ човек, може да се каже, че не само ме научи да обичам историята, но и да я уча правилно, да подбирам добре източниците си... Дължа своето развитие и на моята първа учителка в живота Ели Драгиева, тя ми беше пример за подражание, и разбрах какъв модел на поведение трябва да следвам извън семейството... Историята е неизчерпаем източник на вдъхновение, и най-добрият учебник за всеки българин и за всеки човек. В историята има не само примери за гордост, за слава, но има и поуки, които са изключително ценни за нас днес, за да можем да избегнем грешките на нашите предци".

"Смятам, че колкото повече политически партии има, толкова е по-добре, защото те отразяват различни интереси. Проблемът при нас като общество е, че политическите партии се изграждат на основата не на някакви конкретни каузи, които са полезни за обществото, а по-скоро на основата на някакви материални или професионални интереси, и се превръщат по-скоро в изразител на бизнес-средите. Има много партии, които не функционират реално и трябва да има някакво ограничение в партийните членове... Трябва да се постави някаква бариера, за да могат да участват партии, които поддържат дейност.."

"Защо се спрях на този жанр? Най-напред се популяризира четенето и историята, а от друга страна - да се забавляват хората. И се дава полезна информация за нашето минало, освен че забавлява хората. В книгата-игра сюжетът не е праволинеен, ходът на събитието зависи от ходовете на самия читател. Книгата-игра е изградена върху избори и всеки читател проправя своя път към финала на книгата. Книгата се чете от препратките, които са в края на всеки епизод. Читателят може да чете книгата 5-6 пъти и всеки път да усети различна емоция..."