Икономически стабилна година ли изпращаме?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Докато икономическата активност се очаква постепенно да започне да се възстановява, есенната икономическа прогноза на Европейската комисия за 2023-а, 2024-а и 2025 г. преразглежда растежа на брутния вътрешен продукт на ЕС надолу в сравнение с летните прогнози. Смята се, че инфлацията е спаднала до двегодишно дъно в еврозоната през октомври и се очаква да продължи да намалява през прогнозния хоризонт. След стабилна експанзия, последвала пандемията през 2021 г. и 2022 г., икономиката на ЕС губи инерция. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) се сви много леко през четвъртото тримесечие на 2022 г. и почти не нарасна през първите три тримесечия на тази година. Високите разходи за живот се отразиха по-тежко от очакваното. Световната търговия оказа малка подкрепа. Очаква се икономическата активност постепенно да се засили, тъй като потреблението се възстановява на фона на стабилен жизнеспособен пазар на труда, устойчив ръст на заплатите и продължаващо забавяне на инфлацията. Въпреки по-строгите парични политики се предвижда инвестициите да продължат да нарастват, подкрепени от общите солидни корпоративни баланси и от механизма за възстановяване и устойчивост. През 2024 г. се очаква растежът на БВП на ЕС да се подобри до 1,3%. Къде се нарежда страната ни в икономическия пейзаж на европейското семейство? 

Почти 79% от икономиката ни вече е на светло през миналата 2022 година, показва тринадесетото издание на изследването на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Ръстът на изсветляване на икономическите дейности е с малко под 1%,в сравнение с 2021 година и надхвърля досегашния "исторически" максимум, достигнат в предпандемичната 2019 година. Според изводите от изследването в сивия сектор остава 20% от икономиката, предимно в строителството и  ресторантьорството, каза за БНР изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов и заяви позицията им против диференциалните ставки на ДДС.

"Още при намаляването на данъчната ставка на 9%, беше сключена сделка с изпълнителната власт за изсветляване на сектора срещу намаление на данъка. До голяма степен се повишиха оборотите именно заради намалената ставка на сектора. Сделката беше за повишаване на осигурителния доход на 800 лева, защото голям процент от заетите в сектора са на минимална работна заплата или на минимален осигурителен доход. Но в съвременната действителност при минимална работна заплата от 780 лева и 933 лева от началото на следващата година, това вече не е мярка, която спомага изсветляването на бизнеса."

От Асоциацията на индустриалния капитал припомниха как сивата икономика ощетява бюджета с опасност от покачване на данъци, от забавяне на икономическия растеж и от конкурентните предимства, които използват бизнесите в сивия сектор. Председателят на Асоциацията Васил Велев подчерта, че целта е този дял да бъде свит под 15%:

"За да получи един работник 2000 лева нето или, както хората казват "чисто", предприятието трябва да плати още 53% отгоре, тоест 1060 лева. Общо разходът за труд за месеца за този работник е 3060 лева, а работникът взима нето 2000 лева. Това е изрядният данъкоплатец в "бизнеса на светло". Този, който практикува "сиви практики", една от най-често срещаните, официално има договор за 1000 лева, плаща върху тях 530 лева осигуровки и данъци и още 1000 лева дава в брой. Така пак има 2000 лева чисто работникът, но на предприятието вече му струва не 3060, а 2530 лева."

С пример Васил Велев обясни и как се източва бюджета през социалните осигуровки за безработица.

В последната си макроикономическа прогноза, на чиито рамки се основава и бюджет 2024-та, Министерството на финансите прогнозира ръст на българската икономика за следващата година с 3.2%, а инфлацията трябва да падне до 4.8% средно за годината. При сътресения на световните пазари заради войните в Украйна и Близкия изток обаче инфлацията ще остане по-висока, а растежът може да падне до 2.7%, изчисляват експертите от Министерството. Изпълнима ли е тази прогноза? Потърсихме за коментар Адриян Николов, икономист от Института за пазарна икономика.

"Има много сериозни разминавания между това, което дават различните институции като прогнози за догодина, тъй като имаме една доста оптимистична оценка на Министерството на финансите, което очаква ръстът на икономиката за 2024 година да е 3%, докато Европейската комисия очаква 1.8%. Горе-долу разликата е почти двойна и очевидно доста по-консервативно подхождат нашите европейски партньори, най-малкото заради сериозните очаквания за забавяне на икономическия растеж у основните ни икономически партньори - Германия, Франция и Италия, които най-вероятно ги чака нулев и поне доста слаб процент догодина" - обясни Адриян Николов.

"Не съм специалист по икономика, но като гражданин мога да Ви кажа, че това правителство, с тези хора, които не обичат България, а мисленето им е някъде на Запад, икономиката ни не може да върви добре. Ето сега ще увеличават някакви данъци, на едни дават, на други взимат и всичко се отразява на всички нас... Икономически ние сме на последно място в Европейския съюз, така че перспективата е лоша. Нищо не може да се направи, няма инвестиции, хората ги е страх тук да си вкарват парите. Южна България имат късмет в Гърция и Турция, защото са техни съседи и пазаруват. Трябва да се инвестира най-вече в туризма. Селското стопанство е загинало, защото хората вече ги няма по селата" - коментираха видинчани. 

Северозападна България в края на 2023 година продължава да е един от най-бедните региони в Европейския съюзи, но въпреки това има и добри примери за целенасочена дейност за привличане на инвестиции и разкриването на нови работни места. Преди дни Търговско-промишлената палата във Враца спечели статуетка "ХЕРМЕС" и първо място в категория "Регионални търговско-промишлени палати (камари) в системата на БТПП". За 30-и път бяха връчени призове за постиженията на фирми и партньори, работили за развитието на бизнеса в България. Престижната статуетка за институцията получи лично Илиана Филипова, председател на Управителния съвет на Търговско-промишлената палата във Враца. 

"През изминалата година подпомогнахме предприемачите в област Враца и не само. Палатата има три клона и се простира и в Монтанска област - в Берковица и Лом и в Софийска област, в Ботевград имаме клон. Подпомогнали сме търсене на нови пазари за нашите фирми, привличане на инвестиции, включително и чрез Инвестиционната банка за развитие. Подпомагаме кандидатстването по оперативните програми от предишния програмен период и по настоящия, като има доста голям обем привлечено европейско финансиране за иновации, за технологично обновяване, за условия на труд. Работим активно и по различни проектни инициативи, които не са самоцелни само за нашия капацитет, а са свързани с нуждите на бизнеса" - каза Илиана Филипова.