Белоградчик отдаде почит на капитан Димитър Списаревски

В Белоградчик отбелязаха 80 години от безсмъртния подвиг на капитан Димитър Списаревски. Жителите поднесоха венци и цветя на паметника на героя в центъра на града. Слово в памет на капитан Списаревски прочетоха Боян Минков – кмет на община Белоградчик и Даниел Дончев - уредник в Историческия музей.

„Нека в днешния ден да се замислим, че с този подвиг Списаревски ни е завещал и важни поуки. Не случайно той е носител на титлата кавалер на ордена „За храброст”, но за да имаме герои, ние трябва да се грижим за тяхното създаване. Затова, когато почитаме паметта на летеца, да отдадем поклон и към неговата майка – Елисавета Списаревска, живяла тук, в Белоградчик. Тя е давала всичко от себе си, за да изгради ценностна система и чувство за доблест още от най-ранна възраст на храбрия бъдещ летец. За да имаме герои един ден, ние също трябва да сме самоотвержени и добри докато те растат край нас.”

Даниел Дончев разказа за живота и подвига на героя и цитира думите на самия Списаревски: 

„Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“ Дончев също така наблегна, че: 

„Нашите герои са жертвали кръвта си и живота си за това да живеем ние свободни днес! Защото народ, който не помни историята си и не почита героите си е погубен.”

Пред паметника на летеца Братой Диков от Литературен клуб „Георги Савчев” – Белоградчик и Гергана Йолова – ученичка от СУ „Христо Ботев” изнесоха кратък рецитал.

Венци и цветя поднесоха от Община Белоградчик, Общинския съвет, Историческия музей, Инициативен комитет за поставяне на паметника на Димитър Списаревски, СУ „Христо Ботев” и представители на политически партии.

Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич. След Ньойският договор семейството му бива изгонено от града и се местят в Лом, а след това и в Белоградчик, където е родната къща на майка му Елисавета. На 20 декември 1943 г. Списаревски влиза в своя първи и последен въздушен бой. Оказал се в бомбардировъчната група на противника, той предприема първия в историята на българската военна авиация въздушен таран. Постъпката му е толкова стъписваща, че предизвиква уважение дори у вражеските пилоти.