Творецът Стефчо Василов - за магията на поезията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стефчо Василов от Игнатица гостува днес в "Думата имат старейшините". Той е роден през 1952 година, от 15 години живее в друго мездренско село Зверино. Завършил е техникум в Монтана, електротехник е по професия. Още от младежките години има влечение към писането, което обяснява и защо на по-късен етап от живота си решава да издаде и свои книги. Всичко започва след като показва тефтер със свои записки около 2000-та година на редактор от Зверино. 

"... След като завърших в Зверино съм работил, телефонен завод имаше. След това в телефонен сервиз във Враца до избухване на демокрацията. След това 20 г. в София, в студентски град бил до 2010 г., поддръжка там на студентстки общежития... Относно творчеството - емоции и преживелици се превърнаха в необходимост да споделя с близки, приятели и когато кръгът се ограничава почваш да работиш с белия лист образно казано. Може би от миналия век, 81-ва година се раждаше нещо, което го пишех от време на време по тефтерите. Вече към 2000-та година се появи една редактора тук от Зверино, с която споделих едно тефтерче и се зароди идеята да събера нещо в книжка, след това 2-ра, 3-та и така... Поезията ми е преди всичко лирика. Отношения към времето и обстоятелствата, преживелиците в планината... Там може би се раждат много неща, които излизат на преден план в лирика, поезия и т.н." 

До момента Стефчо Василов има 3 стихосбирки, "Полъх от Балкана" "Изповед" и "Нощни строфи". 

"Все такива, нещо жизнено, нещо свързано със семейството... То човек като се окаже малко самотен, може да изпита необходимост да изрази някакво отношение към нещата от живота и най-вече да споделя... Творчеството може би ми носи най-много някакво успокоение и баланс житейски. Защото нали, човек трябва да споделя, понякога се получава и вълшебство, защото творчеството е опонент на собствено аз... Предимно нощем творя, когато човек е най-спокоен..." 

Стефчо Василов има син, дъщеря и трима внуци. Член е на Художествено-творчески клуб "Факел" в село Зверино.