Притчата за митаря и фарисея

"Кратка, ясна и назидателна е притчата на Спасителя за това как двама юдеи влезли в храма да се помолят: единият фарисей, другият – митар. Фарисеят застанал напред в храма и се молел така: "Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци или като тоя митар: постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам" (Лука 18:11). С една дума фарисеят изброил добродетелите, които наистина притежавал.

Зад него стоял митарят. Той освен греховете си нищо друго не донесъл в Божия храм. Стоял с отпусната ниско глава, удрял се в гърдите и викал: "Боже, бъди милостив към мене грешника!" (Лука 18:13).

Какво е заключението, което прави божественият Автор на притчата, Иисус Христос? "Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука 18:14).

Да обърнем внимание на това, че Църквата, говорейки за фарисея, не го осъжда напълно. Още повече: дори ни предлага да подражаваме на добродетелите му и да вземем пример от него.

Ето, фарисеят казва, че постел два пъти в седмицата. По устава на Православната църква всеки християнин е длъжен да пости два пъти всяка седмица: в сряда и петък. А колко от нас днес съблюдават този пост?... Фарисеят оставял редовно една десета част от придобитото, като жертва. А ние жертваме ли нещо от себе си за Църквата? Затова Църквата ни казва: да се постараем да подражаваме на добродетелите на фарисея. Но тя ни учи и на какво не бива да подражаваме: на това сами да даваме оценка на добродетелите си, както постъпил той…

Вместо смирено да благодари на този, от Когото  е всяко благо и всеки съвършен дар; вместо да благодари на Бога, че му е дал възможност да извърши тази добродетел, той гордо приписва всичко само на себе си и дори заявява, че не е като другите. И както казва св. Йоан Златоуст: "Фарисеят целия свят осъдил и само себе си оправдал".

За това говори и св. Андрей Критски в Покайния канон. Фарисеят, правилно казал: "Боже, благодаря Ти", но за съжаление, към това прибавил и нещо безумно. Благодарствената молитва е угодна на Бога. И фарисеят започнал с благодарност  и ако бе продължил смирено да благодари за всяка милост, която Бог му е сторил, това би било една добра молитва. Той обаче я превърнал в безсмислен брътвеж… За разлика от него митарят, който принесъл в храма само греховете си и имал съзнание за тях, смирено се каел и просел от Бога милост за себе си, без да се оправдава, нито с условията на живот (както постъпваме ние днес), нито със слабост, немощ или със силата на обкръжаващите го съблазни. С нищо не се оправдавал, само просел милост и я получил.

В притчата не е казано, след като митарят е бил оправдан, фарисеят е бил осъден. Там само е посочено, че първият си отишъл повече оправдан от последния. Това трябва да го знаем и помним, за да не се съблазняваме да бъдем съдии, а да оставим съда на Бога.

Фарисеят влязъл в храма с искрено желание да се помоли и искрено започнал своята молитва, а Господ винаги благоволи към доброто желание на човешката душа. Затова да не смятаме фарисея за отхвърлен от Бога, а да помним, че чрез него Църквата ни посочва как не трябва да се молим.

Ние знаем, че великият Божи угодник преп. Серафим Саровски, когато се намирал в особено люта битка с дявола, хиляда дни и нощи се молил коленопреклонно на един камък с вдигнати нагоре ръце с молитвата на митаря: "Боже, бъди милостив към мене грешника". И с тази молитва победил и побеждавал винаги изкушенията. О, да можехме и всички ние да се научим да се молим с нея, така сърдечно, както са се молили митарят и преп. Серафим!

Св. Филарет митрополит Московски

В рубриката "Съвременна Библия" – и Гърция узакони еднополовите бракове. Политиците не зачетоха позицията на Гръцката православна църква. В това предаване ще изтъкна една важна причина това да се случва. В Свещеното писание се описват две успоредни исторически линии. Едната е тъмната историята на падналото човечество, другата е святата история на Божието царство. До историческата фигура на римския император Август стои името на Единородния Божий Син. Бог движи историята на човешките царства, както тази на Божието царство. Волята Му е само едно от тях да пребъде. Познайте кое?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.