Моята поезия изцяло е подчинена на любовта във всичките ѝ измерения, казва поетесата Красимира Милчева

Красимира Милчева е известна като журналист и творец, но днес тя ще се представи в други свои превъплъщения като  жена, майка, човек, учител, общественик. 

Жената Красимира е подвластна на дълбоката женска душевност, която обича и иска да бъде обичана, по своему привързана към доброто, красивото, истинското. "Аз вярвам, че красотата и любовта ще спасят света", убедена е моята събеседничка.

 Като млад творец се включва  активно в културния и обществен живот на Разград. Тук участва в Клуба на културните дейци,  член е на Окръжната литературна група на творците, провеждат се различни срещи с творци и дейци на културата. 

През това време успява да кандидатства на общо основание специалност "Българска филология"  във Великотърновския университет. Има невероятни преподаватели, които  я подкрепят в нейното развитие като творец. По-късно  завършва в Софийския университет  специалността  "Журналистика печат".

Връща се в родния край,  започва работа като журналист  в Бяла Слатина, в общинския вестник   "Белослатински глас". Много скоро става главен редактор и на тази отговорна и важна позиция  продължава да работи цели  17 години. 

Демократичните промени преобръщат живота на много хора, това не отминава и нашата гостенка. Общинският вестник е закрит и тя  се връща в Село Галиче като учител. По-късно става и негов директор.  Следва отново един дълъг период от време, от 12 години,  в които тя създава сплотен колектив и училището става едно от най-добрите в региона. 

Днес Красимира Милчева живее и работи в Бяла Слатина. Член на Конфедерацията на българските писатели клон Козлодуй от 2016 г., на Литературен клуб "Нашето слово" към  Народно Читалище Храм-Паметник "Христо Ботев - 1879", на Съюза на българските журналисти и на Дружество на писателите Враца. В момента преподава по руски език в Професионална гимназия по облекло "Елисавета Багряна" в Бяла Слатина.

Има издадени 2 стихосбирки. През 2013 г. излиза книжката ѝ "Греховност", а през 2023 г. - новата ѝ стихосбирка с любовна лирика "Спомен за обичане". Предстои да издаде третата си книга със стихове "Усещане за жена". Поезията на Красимира Милчева е характерна и разпознаваема - любовта, терзанията, болките и щастието на жената са в центъра на нейните творби. 

В България има свое любимо кътче, това е Свети Влас, на българското Черноморие. 

Има 2 деца - син Християн, който живее и работи в Пловдив,  и дъщеря Ивана. 

"Моите ученици не ме забравят и ми пишат, едно момче, което беше станало войник ми написа: " Госпожо вие сте най-обичаният и любим учител!".  Винаги ще помня едно момиче от гимназията в Галиче, Силвия, то ми беше написало :"Госпожо Милчева, винаги ще помня вашите думи - литературата е наука по човечност!"

"Повече от 12 години работих в областта  на образованието, Изградих един прекрасен колектив, работехме с много любов, ентусиазъм и всотдайност. Промених много неща. Двете начални училища дойдоха към нас и станахме единственото в общината, първото СОУ от 1 до 11 клас, после до 12 клас.  Много неща въведох - първо ранно езиково обучение в началния етап, профил "Предприемачество и бизнес" в гимназиалните класове, преобразих оборудването на училището с един проект. Имах подкрепата на хората, с които работех и на тези, които ме разбираха...Професионалният ми път продължи в друго училище. Много обичах децата и те също ме обичат и ми го показват и днес и когато ме видят, винаги ме прегръщат..."

"Обичам я, обожавам я тази професия... Журналистиката си е моята любов, Учителската професия също я харесвам, но това е професия, която трябва да бъде изнесена на много високо ниво, това е професия призвание, от семейството и от училището започва всичко, което ще ни следва и ще ни служи през целия житейски път, това е професия - изкуство, а учителят е творец, обичам Негово величество Учителя!"

" В Разград пишех много, не съм особено плодовит поет, що се отнася до участие в конкурси и издаване на книги. Но бих споделила едно свое участие в един международен конкурс за млади творци в Мериленд, САЩ, с две стихотворения, преведени на английски. И двете бяха отличени и включени  в Световна поетична  антология през 2000 и 2001 година.  И бяха сред 33-те избрани, вкл. в професионален запис на компакт диск , издадени от същата библиотека.  ...Когато издадох първата си стихосбирка "Греховност" написах 2 цикъла стихотворения - единият по 10 Божи заповеди, другият беше с любовна лирика. Когато четях стихотворенията си мислех: "Това аз ли съм го писала?!"...Така че поезията и писането са магия. Поетичното ми творчество е подчинено на онова чувство, което живее в жената : обич, тъга, любов, не любов, поезията е висша класа изкуство...

Моята поезия изцяло е подчинена на любов във всичките ѝ измерения, в основата е жената със своята любов, и грешна, и праведна, но знам, че е винаги истинска. Оказва се, че поезията се ражда не когато искаме, а когато тя поиска."

* * *

Една любов

със цвят на есен

и дъх на зрели 

слънчеви смокини,

върви по стъпките ми

мокри в пясъка

и се сбогува

с чайките и лятото…

Белязала

мечтите ми за сбъдване, 

чертае път далечен 

в хоризонта,

и хуква подир ято

късни жерави,

преди да се отрони 

златен залезът, 

като пара 

в паничката на просяк…

И някак неусетно

нещо се прокрадва,

сълза на дъжд

в очите ми се сбира.

Душата ми 

на кръстопът 

гадае истини…

И само нощем

всичко се побира

в съня на мъж

и спомен за обичане…

Хубаво есенно море,

хубава зимна жена.     М.М.

Била съм жадно,

жарко лято

със цветовете ярки

на Гоген,

самотница

от странните портрети

на Пикасо

и муза

от Целувката на Климт...

Красива,

като Пролетта на Ботичели,

Жената със зелена рокля

на Моне,

Мадоната на Санти

Рафаело

и блян в очите

на подминати мъже...

Понякога съм

есенно дъждовна

по Афремов

и бурята на Айвазовски

от Девети вал,

любимата на Финдли даже,

Джени - момичето

от цъфналата ръж...

Сега съм зимна,

хубава и бяла

в усещането за жена,

една мечта непреболяла,

в душата

на самотен мъж - сълза!