Богочовекът Иисус скърби за нас и ни призовава към покаяние

"Когато Иисус се приближи, видя града и заплака за него" (Лука 19 : 41)

Безспорно е, че последното влизане на Господ Иисус Христос в Иерусалим е най–тържествения момент в Неговия земен живот. Многохилядно множество народ с празнично настроение и палмови клонки в ръце Го посреща и съпровожда. Вестта за възкресението на Лазар от предния ден бързо е обиколила областта и хората с трепет очакват Чудотвореца във великия град. И ето, когато Иисус минава, възседнал осле (Марк11:7), хората постилат дрехите си пред Него (Лука 19: 35-36), а други хвърлят зелени клонки по пътя. (Матей 21:8) Множеството, заедно с децата възглася: "Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев." (Иоан 12:13) Радостта е всеобща, тържеството е небивало до сега. Въпреки всичко това, когато Спасителят се приближава и вижда града, заплаква за него. (Лука 19:41) Сълзите на Богочовека са следствие от голяма скръб, която е притиснала сърцето Му.

Църквата и днес празнува Христовото влизане в Иерусалим. Това велико събитие и сега поражда в нашите души радостни чувства. Храмовете в този ден са изпълнени до краен предел. Хиляди са тези от нас, които честват своя имен ден и желаят да се докоснат до Спасителя посредством църковното богослужение.

Трябва да се вслушаме в спасителния зов на Църквата и да застанем твърдо - не със страх, а с вяра и надежда срещу пагубните пороци и страсти. Трябва заедно да се изправим въоръжени с Христовия дух и евангелското слово, за да опазим светлия лик на правдата, да разпалим и засилим блясъка на нравствената чистота. Имайки всичко това предвид, като искаме да спасим душите си, трябва да направим една много важна стъпка, за да съединим нашите покайни сълзи с Божествените сълзи на Спасителя, пролети пред вратите на Иерусалим. Необходимо е да предизвикаме у нас разкаяние, за да заслужим Христовата милост. Мъката, която бе обхванала сърцето на Господ Иисус при влизането в светия град, трябва да ни събуди духовно.

Трябва да извади от сърцата ни всички зловредни и греховни помисли, за да можем истински да се зарадваме на днешния тържествен ден. Нека да засилим нашата вяра и любов към великия Спасител и Благодетел, Който може от нашата сърдечна скръб да ни създаде истинска и трайна радост. Трябва да сме уверени, че ако сълзите на Богочовека предизвикат през настъпващата велика седмица нашите покайни сълзи, ние непременно ще почувстваме истинска и светла радост в деня на сияйното Христово Възкресение. По този начин, само след истинското покаяние идва чистата радост на духовното веселие, което Господ ни подарява, за да славим името Му вовеки веков. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – народната традиция свързва Цветница с тържественото влизане на Христос в Иерусалим. Възторжени тълпи викат: "Осанна!". След пет дни същите тълпи викат, но вече разярено: "Разпни Го!" Коя е причината за този неестествен обрат? Иерусалим имаше величествен Храм, изобилстваше с религиозни служения, развиваше богословски библейски школи, но търпеше една духовна липса – липсваха хора, които познават Бога, Божията воля и план. Тази липса мисля, че се усеща и днес.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.