Ще залезе ли картофопроизводството у нас

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Картофопроизводителите са на фокус в "Земята, която ни храни". Поводът- на 30 май се отбелязва Международния ден на картофа. Обявен е от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Международният ден подчертава ролята на дребните семейни фермери в опазването на разнообразието на културите, отбелязва културното и кулинарно значение на картофите. 

"2012 година за първа годна ООН реши да се създаде такъв международен ден на картофа, но беше единичен случай. Тази година 30 май е избран за постоянно за международен ден на картофа по простичката причина че картофа е една от четирите основни култури, от която зависи изхранването на населението на земята ни. Те са в една кошница, заедно с царевицата и пшеницата... Това е повод за гордост за нас, картофопроизводителите и знак за внимание към българските политици, защото картофите и картофопроизводството в България на практика е на финалната права да изчезне... От 270 хиляди декара, заети с картофопроизводство до 2006 година, в момента останахме на 55 хиляди декара- за цяла България... Всяка година вносът от Европа и трети страни е между 50 и 75 хиляди тона, официално, а сивата икономика при търговията и вноса на плодове и зеленчуци е между 60 и 75 %. Това показва невъзможност да се изхранваме, ако затворим границите", категоричен е Тодор Джиков. 

По думите му обаче държавата не работи в посока хранителна независимост на нацията. Картофопроизводството изчезва, а то е единствен поминък в планинските и полупланински райони:

"Нито политиките, нито целите, заложени във всички управляващи досега бяха насочени към това не само на думи, но и на дела, да се получи една хранителна независимост- да може населението да се изхранва със собствено производство... Картофопроизводството е и единствен поминък в планински и полупланински райони, затова и трябва да се обърне внимание на сектора..." . 

Основните проблеми започват с влизането на страната ни в ЕС- тогава започва и напливът на внос от големите производители- Германия, Франция, Нидерландия и Полша. Според Тодор Джиков въпросът не опира само до финансиране, защото през втория програмен период секторите плодове и зеленчци и животновъдство получават сериозно финансиране по обвързана подкрепа... Въпросът е, че не се използват ефективно... Отделен е и въпросът, че на Запад производителите са в кооперативи, имат собствени заводи за торове, имат и добре работещи напоителни системи- все неща, които при нас липсват. Това оскъпява производството у нас и го прави неконкурентноспособно. След като е премахната възможността за обвързано подпомагане на производството на трапезни картофи, Тодор Джиков смята като плюс извоюваната от Асоциацията интервенция в стратегическия план за подпомагане на семепроизводството: 

"Това е правилната стъпка, защото производството на семена е почти 60% от произведената продукция..." 

Подпомагането на семепроизводството на картофи е пряко подпомагане на истинските земеделци, защото производството е контролирано. При показан резултат, се вижда и ефектът от обвързаното подпомагане, смята Тодор Джиков.  Според него голяма част от производителите гледат култури само за да получат субсидии. Държавата ни трябва да обърне внимание на семепроизводството, по примера на Нидерландия, така и добавената стойност на производството от единица декар ще се увеличи. 

"Така ще се подпомогне и фиска, и производителите... Пари в Европа има, всяка година у нас влизат почти 2 милиарда лева, въпросът е как ще ги оползотворим ефективно..." 

Управляващите и браншовите организации трябва да имат визия какво земеделие искаме да развиваме, казва Тодор Джиков. От 2018 година той е председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, за кратко е и зам. министър на земеделието в служебния кабинет. Тогава и показва на експертите от министерството опита на Испания и ползата от кооперирането на производителите- нещо, което у нас е много трудно да се случи. 

Държавата не е определила приоритетите си, смята председателят на Асоциацията на картофопроизводителите. По думите му липсата на контрол на производството, липсата на конкрол на търговията и на предлаганите стоки води до унищожаване на българските произвоидители, които са неконкурентни. През февруари тази година Асоциацията е поставила пред министъра въпроса за създаването на взаимоспомагателен фонд за подпомагане на картофопроизводителите:

"Това е основен проблем, който два програмни периода нито един политик, нито един министър на земеделието не обърна внимание. Това са т.нар. инструменти за управление на риска... Това е начин, когато производителят претърпи загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия- градушки, поройни дъждове, бури, суша и т.н. и пазарен натиск от евтин внос - това е начинът, през който земеделският производител ще бъде компенсиран, така че да си възстанови вложените средства и на практика да получи нови средства, за да завърти колелото и следващата година да произведе и да има с какво да живее... Това е важна философия, която трябва да я разберат тези, които управляват процесите... Всяка година започнахме да страдаме от градушки, порои и когато на земеделеца не му е възможно да си възстанови инвестициите, той захвърля всичко и търси работа в големия град... Държавата е абдикирала, не следи и процеса на застраховане, не контролира застрахователите. Те печелят едни пари и почти винаги се гаврят с производителите- не изплащат това което е загубил... И земеделецът спира да ползва услугите..." 

Създаването на взаимоспомагателен фонд ще помогне на истинските земеделци. Той е сред инструментите за управление на риска, и е начин за подпомагане на производителите при реализирани загуби от неблагоприятни климатични условия 

Международният ден на картофа цели да подчертае значението на картофите в борбата с глада и бедността и справянето с екологичните заплахи за хранително-вкусовите системи. Темата тази година е "Разнообразие при прибиране на реколтата, подхранване на надежда". 

"Целта, която всеки един земеделец трябва да преследва, е максимално да се възползва от инвестиционните възможности, които дава ДФЗ и Стратегическия план да кандидатства, за да може да автоматизира доколкото е възможно процеса по отглеждане и прибиране на културата, защото имаме много сериозен проблем с работната ръка... Трябва да се работи в посока да се разпеределят инвестициионните мерки, така че да имат много по-лесен и бърз достъп дребните и средните производители. ЕК, стратегическите планове и ОСП трябва да помогнат за създаването и поддържането на една средна европейска класа земеделски производители... Уедряването в земеделието обезкърви селата... За да задържим малкото, които останаха, трябва да работим много сериозно държавата и браншовите структури... "

За празника Тодор Джиков поздрави колегите си:

"Пожелавам им много берекет, цена и да не се отказват. Ние земеделците сме сериозни оптимисти и вярваме, че следващата година ще е много по-добра от тази..."