Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Работим ли повече от другите европейци?

Снимка: Радио Видин

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа), Румъния (39.5 часа), Полша (39.3 часа) и България (39.0 часа). На обратния полюс, с най-кратка работна седмица, са Нидерландия (32.2 часа), следвана от Австрия (33.6 часа) и Германия (34.0 часа). Данните на Евростат се отнасят до работните часове на работниците както на пълен, така и на непълен работен ден. Резултатите се влияят от различните пропорции на работещите на непълно работно време в отделните страни, в допълнение към разликите в правни рамки и обичайната продължителност на работната седмица в отделните държави. 

Работим ли повече от другите европейци и грешно ли е твърдението, че в чужбина се работи много повече? 

Икономическите дейности, в които е регистрирана най-дългата работна седмица в ЕС през 2023 г. са селското, горското и рибното стопанство (41.5 действителни работни часа), минното дело и кариерите (39.1) и строителството (38.9). Най-кратката работна седмица е регистрирана при домашните помощници (26.7 часа), в областта на образованието (31.9) и изкуствата, развлеченията и отдиха (33.0). Потърсихме представители на Северозападна България, които живеят и работят в други европейски държави. 

Светослав Ставрев вече над 20 години е в Мадрид със семейството си и в момента се занимава с поставяне на ПВЦ дограми. По думите му от началото на юни в големите фирми е променено работното време на всички, работещи на открито. 

"От 1 юни е въведен закон за по-големите фирми, нашата също влиза в това число, имахме събрание с други представители на Мадридска област, на шефове и други, и от 1 юни се влиза в 7.00 часа на работа и ще се излиза в 15.00 часа следобед. Високите температури и жегите през лятото са непосилни и има много случаи на инфаркти и други, които не позволяват работата след обяд. В Испания работната седмица е петдневна - 40 часа. Ако работиш в събота и неделя, както е при мен, се заплаща допълнително. В неделя не, но в събота, ако имаш желание работиш от 8.00 до 14.00 часа."

Великобритания вече не е част от ЕС, но много видинчани живеят и работят в Обединеното кралство. Робърт Маринов вече почти 10 години живее в Манчестър, заедно със семейството си. Той е мениджър на отдел за подготовка на оборудване и инсталация на видеонаблюдение в големи търговски обекти.

"Работи се съвсем нормално, както и преди да се излезе от ЕС, така и сега. Работната седмица е 5 дни по 8 часа на ден. Заради по-големите разстояния и доста голямата мобилност на почти всички, тук има въведени от много време правила, които по някакъв начин определят кое е работно време, кое не е работно време, кое е извънредно работно време. 30 минути от времето, което пътуваш се счита за работно време и всъщност ако имаш 8 часа работен ден, 30-те минути, които ти трябват да отидеш донякъде плюс 8-те часа се счита за нормално работно време. Всичко друго над тези часове се плаща като извънреден труд." 

Изпитват ли недостиг на квалифицирани кадри на острова, особено след раздялата им с ЕС и какви кадри се търсят предимно - това попитахме Робърт Маринов.

"В моята област винаги е имало недостиг на работна ръка, просто защото противно на очакванията, че държавата ще  колабира след излизането от ЕС, всъщност всичко работи с пълно темпо и скорост и изобщо няма забавяне по никакъв начин. Има недостиг на работна ръка в доста сектори. Важно е да се отбележи, че има сериозна разлика, когато се търсят работници- специалисти или нискоквалифицирана работна ръка."

Работим ли повече от другите европейци - това попитахме видинчани: 

"Общо взето може би от 8 часа работен ден - 6 са ползотворни, а останалото са почивки... Ниска производителност, по-стари машини, нискообучен персонал и заради това производителността е по-ниска, съответно. Аз не работя в частна фирма, но там ги задържат и плащат съответно повече... Тук няма производителност, в България. Иначе работят и в събота и неделя. Отидете тук, на магистралата и вижте, тук до Синаговци да проверят от Инспекцията по труда на колко часа работят и как ги осигуряват... Някои компании трябва наистина да намалят работното време, защо е много тежка и физическа работата им."

Потърсихме работодателите. Възможно ли е на този етап да се мисли за по-къса работна седмица у нас или все още сме далече от подобна възможност? Това попитахме Диана Върганова, управител на дружество във Враца за производство на електронни изделия.

"Тук не е въпрос за това кой колко работи, а каква работа върши за времето, в което е на работа. Не знам какво ще се случва в следващите 10-15 години при положение, че на младите хора въобще не им се работи. Те просто искат да отидат някъде, да взимат едни пари и да не правят нищо."

Какво казват синдикатите? Разговаряхме с Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

"Последните данни, които излязоха от Евростат за 2023 година, показват едно интересно разпределение на часовете, които отделя средно работещият във всяка една от страните и България е сред водещите 3-4 страни с 39-часова работна седмица. Едната от причините за това е липсата на гъвкавост в работното време. Гъвкавите форми на работно време в България не са практика, поради това, че са фиксирани според Кодекса на труда и законодателството 8-часови работни дни. Има опции, разбира се, за 2, за 4 часа, има и сменно работно време някъде. Но някак си нашата икономика не стимулира тези гъвкави форми на работно време и това ограничава възможностите най-вече за младите хора" - обясни Петър Мишев.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00