Животновъдството- все по-трудно и непривлекателно

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 05.11.24 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С Методи Лаков съм ви срещала и в предишни издания на "Земята, която ни храни". Той е от бойчиновското село Владимирово, от 23 години отглежда овце, биволи и кози, но казва, че подобна суша не е виждал. Лаконично определя ситуацията като апокалипсис. Точно заради сушата, от повече от месец, той, както и други животновъди, вече използват фураж от зимните запаси за подхранване на животните. Това със сигурност ще го затрудни през зимата. Затова сега, докато времето позволява, всеки ден изкарва животните, с надеждата, че все някъде ще се намери паша:

"...Шест месеца без дъжд в нашето землище... Храним със зимните запаси. Хората, които имат храна, а нямат животни, знаят ситуацията и започнаха да вдигат цените... Секторът е недофинансиран. Последно съм виждал 2005 година да ни остават някакви пари... На всеки литър мляко ни доплащаше държавата... Сега всичко е на кредити...  На мен ми спряха украинската помощ, че съм длъжник на НАП... Аз гледам малко земя, провали ми се есенната кампания, наложи се да продам част от биволите, за да мога да засея... Работници ни напускат, защото намаляме заплатите, като нямаме пари... Работим си само ние... Намалиха и цената на млякото с 30 стотинки, загубихме толкова пари... Биволското дори не го изкупуват, но няма какво да направиш- борба за живот..."

Макар че е от хората, които не се отказват лесно, на този етап се чувства в безизходица. Боли го, защото всеки втори животновъд намалява стадата си, а елитни животни отиват за клане. Няма надежда и за това, че времето ще се обърне, за да може това, което е засял, да поникне и се развие добре. Най-обезпокоен е от факта, че все по-често ще купуваме животински продукти с незнайно какъв произход.