Честваме Сретение Господне

Още от първите векове на християнството Църквата поставя тържествен акцент на едно изключително събитие от живота на Богомладенеца Христос. Когато навършил 40 дни, родителите му - св. Богородица и Йосиф Обручник,  го отнесли в Йерусалимския храм, за да спазят юдейския обичай всеки първороден син да се посвещава на Бога. Според закона, посвещението било свързано с принасянето на жертва - агне, а за по-бедните - две гургулици или два гълъбчета. Това сторила и Божията майка. Тя дала своята лепта от две гургулици. Последвала една необикновена среща в двора на храма, за която свидетелства Евангелието на Лука. То разказва за един праведен старец на име Симеон, който трепетно очаквал да види обещания Месия. Отдавна му било предсказано от Светия Дух, че няма да умре, докато не срещне Христос и Господ го повел към тази среща. По Божие вдъхновение той се отправил към храма, когато там били Богомладенецът и родителите Му. Праведният Симеон прегърнал малкия Иисус, прославил Бога и казал:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил". Тези вдъхновени думи оставят ярка следа в църковния живот и до днес са част от богослужението в началото на всеки нов ден. 

Евангелският текст за днешния празник свидетелства още, че по същото време в храма своята дългоочаквана среща със спасителя на света преживяла и една възрастна вдовица - пророчица Анна, която възторжено говорела на всички за родилия се Месия.

Повече от две хиляди години след тези библейски събития, християнското сърце все така очаква и търси своята среща с Бог и тупти с радостта и възторга, които носи Сретение Господне.

И до днес първите стъпки на човека към Бога са по следите на една благочестива традиция , свързана с празника Сретение Господне. Това е обичаят бебетата да се занасят в храма в 40 ден от ражденето им за благословение.