Светлин Миланов: Благодаря на Бог, че имам възможността да пея хубави български песни

Роден е на 3 януари 1975 година във Видин. Три години по-късно семейството му се мести във врачанското село Ракево, където живее и досега. Споделя, че няма ясен спомен от Видин, но и до днес има специално отношение към дунавския град. Когато идва тук, обича да се разхожда край голямата река в крайдунавския парк. 

Казва, че се чувства изключително добре в родната си къща, при семейството си, в село Ракево. Обича да пее, обича музиката, постоянно си тананика някаква мелодия. Смята, че е наследил музикалния си талант от баща си, който е свирил на акордеон. 

Музиката и песента го съпровождат цял живот.  Репертоарът му е разнообразен, изпълнява северняшки, македонски, тракийски народни песни. Споделя, че е самоук и че се учи в крачка от колегите си музиканти и се отнася изключително сериозно към песните, които изпълнява. Допълва, че за да си успешен в тази област, трябва да притежаваш комплекс от качества - да имаш талант, да си упорит, трудолюбив, да имаш харизма и въздействие върху публиката, да изглеждаш физически добре, да имаш късмет да работиш с добри текстописци и композитори. 

През 2014 година печели трета награда за изпълнител в Пирин фолк, едно голямо признание за неговите гласови качества. Печели "Пирин фолк" през 2016 година. Предпочита българската народна песен, в нея се вписва най-добре, споделя певецът. И днес вече има албум с 18 свои изпълнения, които е направил във вид на флашка - визитка. 

В момента всички негови песни са заснети на видео и се излъчват по телевизия "Фолклор ТВ". Според Светлин Миланов това е важно за всеки един изпълнител. 

Паралелно с музикалната кариера работи като съдебен архивар в Административния съд във Враца. Казва, че е осъществил всичките си мечти - най-важната от тях е да бъде певец. 

"Не си спомням да е имало момент в живота ми, не си спомням да е имало ден в живота ми, в който да не съм изпял поне една песен. Благодаря на Господ, на съдбата, че ми е дала тази възможност да пея... И мога да кажа, че песента ме е съпровождала в добро и в лошо, и когато ми е било най-зле, песента ме е спасявала и също така ми е отваряла много врати. Когато бях ученик, винаги бях на сцената, когато бях в казармата, старите войници ме уважаваха, защото им пеех и бях душата на компанията, когато бях студент също. Песента сякаш отваря врати и сякаш стопява ледовете. Човек може би трябва да внимава какво си пожелава. Аз през целия си живот винаги съм мечтал да бъда певец и да се занимавам с музика. Най-важното за един певец е да има харизма  и да умее да си подбира хората, с които работи..."

"Последните 10-15 години се опитвам да работя само и единствено в българския фолклор. Защото смятам, че там се чувствам най-добре.Това е музиката, в която се вписвам най-добре. И смятам, че тембърът, който имам, отговаря на самата динамика на песните, ритмиката и орнаментиката. А защо пея и македонски песни? Обикновено изпълнителите пеят това, което се слуша, на първо място. На второ място, единственият фестивал в България, професионален, който е платформа за следващо развитие на млади изпълнители се намира в Сандански - "Пирин фолк". А там критерият за участие са песните от Пиринския край..."

"Университетът ми даде много, даде ми огромен кръгозор, даде ми знания, даде ми обща култура....Много исках да се занимавам с археология..."