Освобождението на Белоградчик и неговите герои

"На 7 декември Белоградчишката крепост е обсадена само от сръбски войски. Впоследствие обаче, след превземането на Плевен, се сформира нов корпус от румънски части, начело с генерал Хараламб, който на 16 декември заменя сръбските войски, обсадили крепостта. Отрядът има за цел да превземе Белоградчик и Видин. През януари 1878 година са превзети селата Ружинци и Османие, днешното Димово. Важна роля за Освобождението изиграват военните действия на полковник Ангелеску и полковник Кантили. Първият превзема селата Бела и Калугер и изнася предните си постове и далекобойни оръдия на Мусин връх. По това време полковник Кантили настъпва по пътя Боровица- Извос и оформя от южната страна обсаден пръстен около града. Дори и след сключването на Одринското примирие на 31 януари 1878 година, Сюлейман ефенди все още отказва да предаде Белоградчишката крепост доброволно. Той заявява, че ще предаде ключа от крепостта единствено на руски командир", каза Даниел Дончев.

На 25 февруари в Белоградчик са посрещнати тържествено руски и румънски войски, начело с майор Димитрий Вукович Караджич, на който Сюлейман паша предава ключа от крепостта.

Очевидец и историограф на събитията е Киро Панов. Той описва събитията така: "Велик ден за нас беше денят, в който стъпиха в града войските на нашите освободители. Всички българи излязохме край града, за да срещнем освободителите си… По шосето най-напред се зададе ескадрон руски казаци, начело на който вървеше Дмитрий Вукович Караджич с персонала, който трябваше да поеме гражданското управление, а след казаците - румънските войски начело с музика. Посрещането бе трогателно- българското "Ура" цепеше въздуха, лееха се сълзи на умиление и възторг. И пътят на освободителите бе осеян с цветя. Веднага освободители и освободени отидохме в църквата да благодарим на бога за даруваната ни свобода. През време на молебена, при възгласа за многолетието на Царя Освободител, на княз Карол и на руския, румънския и българския народ, се дадоха 21 топовни салюта."

Важно значение, както за Национално- освободителното ни движение така и по време на Руско- Турската война от 1877-1878 година имат и две личности от нашият край, каза още Даниел Дончев:

"Това са Първул Станков от село Стакевци и Тодор Илиев от село Върбово. Първият, участник и основна фигура в Белоградчишкото въстание от 1850-то лето, един от  организаторите и участници в Димитракиевата буна от 1856 година, участник в Кримската война 1853-1856, бранител на град Севастопол, участник в Руско- Турската война 1877-78 година. За жалост Първул Станков не дочаква своята мечта да види своето Отечеството обединено, като умира осем месеца преди Съединението- на 16 януари 1885 година. Вторият наш земляк, свързан с това събитие, е Тодор Илиев. Той е Ботев четник, участник в Руско- Турската Освободителна война, защитник на град Белоградчик от Дъбравската доброволческа чета, командвана от поручик Дворянов по време на Сръбско- Българската война 1885 година. Той умира на 65-годишна възраст на 1 август 1921-а. Двамата наши земляци са се ползвали с доверие и уважение от войводата Христо Ботев. Също така, за жалост и двамата прекарват последните дни от живота си в крайна бедност." 

В град Белоградчик на 25 февруари отбелязаха 147 години от Освобождението на града. Кметът на Община Белоградчик Боян Минков направи първата копка на мястото, където се планира да бъде изграден паметник на Освобождението на Белоградчик.