Как да различим градивната от разрушителната критика

При конструктивна критика: слушайте внимателно, без да се защитавате веднага. Задавайте въпроси за уточнение - това показва, че си отворен към развитие. Благодарете, дори и да не ви е приятно, признателността показва зрялост. И накрая обмислете и приложете това, което смятате за полезно. 

При неконструктивна критика: запазете спокойствие, не реагирайте с емоции. После преценете източника, има ли този човек добри намерения. Не приемайте лично - негативните думи често казват повече за критика, отколкото за вас. Ако е уместно, поставете граница. 

"Критиката може да бъде нещо много хубаво, и то е такова, когато говорим за конструктивна критика, а именно, когато тя е насочена към конкретно поведение или резултат, а не директно към нашата личност. Когато е базирана на факти, а не просто на емоции и лични нападки от отсрещния човек, и когато има за цел помощ и подкрепа в процеса на развитие. Защото, в крайна сметка, тази критика включва и предлага алтернативни решения и насоки от страна на човека, който ни я предлага, и говорим за липса на унижение и агресия. Разрушителната и неконструктивната критика пък е всичко обратно на това. От рода на: "Ти винаги грешиш" - нещо, което е много обобщаващо и генерализиращо, не говорим за нещо конкретно и насочено към личността. Тя много често е изразена със сарказъм“, казва психологът Теди Генова.

Критиката може да бъде инструмент за израстване, но само ако умеем да я разпознаваме, анализираме и управляваме. Развиването на емоционална зрялост и стабилна самооценка е процес – но именно той ни прави по-уверени, по-мъдри и по-свободни. Когато не позволяваме на чуждото мнение да определя стойността ни, ние започваме да живеем не според очакванията на другите, а според собствените си ценности. В този момент критиката спира да бъде заплаха и се превръща в обратна връзка, която ни изгражда, а не разрушава.

Истинската сила не е в това да се харесваме на всички, а в това да останем верни на себе си, дори когато не сме разбрани.