Радиото като приятел, любов и магия за цял живот

7 май е Ден на радиото и телевизията. На този ден през 1895 година руският физик Александър Попов демонстрира пред физическото дружество в Санкт Петербург създаден от него радиоприемник. Оттогава, вече 130 години, радиото не спира да информира, да поставя въпроси и да търси отговори, да организира вълнуващи срещи, да забавлява. 

За едни радиото е приятел, емоция, любов. За други- магия за цял живот. Един от тях е най-новият кореспондент на БНР - Любо Андреев от Монтана. Пътят му към националния ефир започва преди близо 30 години от регионалния. След това преминава през Радио Видин, където дълго време е сътрудник от Монтана. Преди две години приема поканата на БНР и е назначен за кореспондент.

"Радиото ми е любимо, защото каквото се случи- след малко го чуваме в ефир... През годините нещата се променят... Аз започнах през 1997 година в "Огоста медия"- радио, телевизия и вестник. Не е лесно за един човек, който идва от скамейката и започва да се занимава с радиожурналистика, телевизия и вестник. Започнах като спортен кореспондент, защото съм завършил НСА с профил "учителски мениджър", но се хванах за третото- курса, който изкарах по журналистика при Румен Пейташев ми даде и хляба в ръцете. Спомням си първите репортажи на терен- бях малко като в "небрано лозе", но с помощта на колеги и приятели се понаучих... Човек се учи цял живот, така че винаги има какво още да науча... "

Няколко години по-късно получава покана от главния редактор на общинското радио в Монтана Камелия Александрова и излиза от сферата на спорта, за да се насочи и към други обрасти:

"Волю-неволю трябваше да се преквалифицирам и да работя и по други теми, но това, което го имах от спорта- да виждаш нещата и веднага да съумееш да ги трансформираш за ефир, много ми помогна и смея да кажа, че който е работил в спортна редакция може да работи всичко останало... В "радиоточката" изкарах 16-17 години, бях малко и началник, въпреки че в радиоцентъра всички сме приятели... И така до 2023-та година, когато ме поканиха в националното радио... Това, че от създаването на Радио Видин аз съм кореспондент от Монтана ми помогна много в тази следваща стъпка..."

Признава, че е имал известни колебания преди да поеме към националния ефир, но не съжалява:

"То е съвсем различно от местното кабелно радио... Когато човек работи това, което обича, няма проблеми... Отразявам нещата, които се случват в област Монтана- спортни събития, битови проблеми, политически- за мен това е удоволствие, защото хората могат да чуят за своите проблеми и радости именно в национален ефир и в ефира на Радио Видин... Вярвам че за Радиото винаги има бъдеще, въпреки че във века на интернета и изкуствения интелект нещата много бързо се променят, но конкуренцията винаги е причина да се развиваш..."

Най-старата електронна медия - радиото, не спира да гледа към бъдещето, но същевременно запазва едно от големите си предимства - да бъде бързо и лесно достъпна.