Инж. Боряна Борисова: Работя с уважение към децата

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Боряна Борисова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В навечерието на най-българския празник- Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се срещаме с инж. Боряна Борисова- един от вдъхновяващите учители, които дават знания не само за училище, но и за живота.

Родена е във Видин, от тук са и корените й. Израства в семейство, в което интересът е насочен към техниката. Любимите й предмети са математика, химия и физиката. До 8 клас учи в ОУ "Иван Вазов". Родителите й са убедени, че електрониката е бъдещето и Боряна записва специалност "Електроника" в ТМТ "Коста Йорданов",  а по-късно продължава в полувисш техникум. Във Видин първото й работно място е като учител по практика в същия техникум, който е завършила преди години. Работейки, продължава да учи задочно в Технически университет- София. Успоредно с това записва и специалност "Педагогика". Споделя, че е натоварено, но се справя, защото трудностите я амбицират. 

 Това е огромно признание за нейния труд, който се изразява в 32 купи за 14 години състезателни успехи и десетки ученици, които са й благодарни за подкрепата и съветите, завършили успешно и работещи днес в България и в чужбина като инженери, програмисти, математици и учители. И които, връщайки се в родния си град, й се обаждат и споделят за успехите си.   

Никога не оставя днешната работа за утре, обича предизвикателствата и се бори с трудностите. Учи на това и своите  ученици. Казва, че децата я вдъхновяват и я карат да се чувства млада и жизнена. 

На първо място Боряна поставя семейството си, има дъщеря, която е ученичка в 9 клас, и съпруг, който я подкрепя във всички нейни начинания. 

Любимото й хоби е да прави сладкиши и да се грижи за своите цветя в градината. 

"Моите родители ме научиха на труд още от малка, да съм упорита, винаги да държа на своето и никога не се случи така да се подведа по нечие друго мнение, на което се опитвам да науча и моята дъщеря. Научиха ме да не се отказвам, да съм добър човек, да уважавам всички - това беше най-важното за баща ми - да имам уважение към възрастните, към хората около мен, независимо с какъв статут са, да уважавам децата. И днес работя така - уважавам децата като личности и ми имат доверие... В живота си никого не съм наранила и се старя да бъда добър човек".

"Първата ми класна, която до днес обичам, това е Рахиля Чегебаева, тази жена ни направи най-добрия клас и ни учеше на много хубави неща... След това в техникума имахме една млада учителка - Кичашка, тя ни научи на електрониката, правеше страхотни уроци и имаше огромни изисквания към нас. Това е един от учителите, които цял живот ще уважавам. Другата ми учителка беше по математика, Милка Вълчева. Тя казваше: "яма не мога, има не искам". От нея съм получавала градивна критика.... В полувисшия институт в Ботевград попаднах на страхотни специалисти. Те ме научиха на най-важното в електрониката, което ми помага все още. Защото след това само съм надграждала нови неща, основите, които положих в института, днес ми помагат за успеха, който имам с децата в електрониката. Преподаваше ми Милка Канети, велик електронен инженер, тя ме научи как да обичам децата... Успехът, който имам днес, го дължа най-вече на тази жена... 

Учителите са хора, които обичат професията си и се опитват по всякакъв начин да въздействат на детето да учи и да бъде човек. Ти се опитваш да въздействаш на всяко едно дете да вникне в материята и да разбере, че за него това е важно. Интересното е, че те това го осъзнават след това, след като напуснат училище.... Много е важно да не си губят времето в училище..."

 

"В момента, в който те искат да са първи, децата вървят и само питат :"Кога ще тренираме?" и това наистина ги стимулира. Стимулира ги към повече учене. Учим много електроника, много! Те трябва да знаят почти колкото мене, наистина, тъй като теорията е много трудна, и трябва много допълнително време за подготовка. Така започнахме лека-полека, второ място, първо място, по един отбор. И вече в 2017 година - това е най-голямата ми първа победа. С много силни ученици бях. Имах двама братя близнаци, Цеци и Ники Тобушарови, които бяха много силни в горна възрастова група, решиха, че няма да се дадат, няма. Отидохме в Габрово и спечелихме шестте купи. През 2017 година получих 2 награди - "Учител на годината" от Община Видин и от МОН наградата "Неофит Рилски", което е огромно признание за моя труд... Няма други като децата от Видин! Това се дължи изцяло на децата, те трябва много да искат да победят, те искат да са първи, и го правят... Много е ценно да останеш приятел с тях и да те помнят с добро."

"Обичам децата, за мен те са най-голямото богатство. Правят те по-млад, по-жизнен, учат те на нови неща, които не са ни познати, учат те на добрина, да прощаваш. Искат и съвети, забелязвам, че децата имат все повече проблеми... Родителят е някъде и те имат нужда от допълнителна подкрепа, допълнителна обич... Но винаги трябва да откликваш."

"Обичам спокойствието в моята градина, обичам да разсаждам цветя, да ги отглеждам, но не и да ги късам... Отглеждам всякакви градински цветя, обичам да съм около цветята, там си почивам. Масичката, столчето в градинката ми. Имам много рози, много лалета, зюмбюли. Някои са ми подарени от ученици и всичко, което е в саксийка, го садя и знам от кой ученик е тази хризантема, това цвете. Сега имам нови - бегония, мушкато, садя ги в земята, хризантеми. За един рожден ден ми подариха туи, направих си цяла оградка с тях и от 40 см сега са вече 2 метра. Грижа си се за тях... Не мога да си откъсна цвете и да си го сложа във ваза... И другото ми хоби е, че обичам да правя сладкиши, имам детско тефтерче с детски рецепти от 4 клас с тортички, тетка ме научи на т.нар. Лондонски сладкиш, майстор съм и на баниците..."