Северозападна България помни въстанието от 1850 година

"Въстанието от 1850 година е изключително с мащабите и организацията си. То е от първите сериозни опити за координирано народно въстание в българските земи. Именно тук в Раковишкия манастир се събират баш кнезовете от Видинско, Кулско, Белоградчишко и Ломско, което бележи началото на въстанието. А манастирът "Св. Троица" не е избран случайно, той е духовния светилник и крепост на надеждата, където в църквата са се чели молитви за освобождение, а в трапезарията се кроели планове, които вдъхновяват цяла епоха. Тук вярата в Бога и любовта към Родината стават едно цяло. Имената, които трябва да бъдат изречени с почит и историческа признателност: Цоло Тодоров, Вълчо Бачев, дядо Божил, Влах Неделков, Лило Панов, Константин Янев, Петко Казанджи, Първул Станков, Петко Маринов, капитан Кръстьо, Първан Върбанов, Иван Кулин и мнозина други са символ на безпримерна храброст, саможертва и преданост към националния идеал, които заслужават да бъдат помнени от поколенията като истински стълбове на българската свобода. Първото общобългарско събрание, подготвено в Раковишкия манастир е бележит момент в историята на национално-освободителните борби. То е израз на събуденото народно съзнание и стремеж към независимост."

Въстанието има своето историческо значение, защото довежда до свободата на България през 1878 година, а пред присъстващите оживяха картини от миналото с възстановката на срещата на кнезовете в Раковишкия манастир, състояла се през зимата на 1849 година. Възстановката подготвиха и представиха доброволци от общините Лом и Брусарци под ръководството на Йорданка Велева. 

"Трябва да сме горди, че именно тук, в Северозападна България, в Раковишкия манастир, се взема решението за организирана съпротива срещу османския поробител. Ние, потомците на героите от тези паметни събития, сме длъжни да помним, да разказваме и предаване на поколенията след нас за участието на хората от нашия край в тях. Днес сме тук, за да се преклоним пред паметта на героите. Героите, които доказаха, че пред волята, пред вярата и желанието за жадуваната свобода, пред родолюбието и обичта към род и родина не може да се изправи нито едно оръжие. Тези хора са дали живота си, за да ни има нас, да я има свободата, да я има България. Да живее България! Дълбок поклон пред героите! Честит празник!"

"Уважаеми родолюбци, уважаема общност на Северозападна България, уважаеми гости на това родолюбиво събитие, днес, почитаме хора, които преди 175 години отдават живота, имотите, кръвта си, за да се изправят срещу безчинствата, злодеянията, безпорядъка на една чужда власт, на една власт, която в продължение на столетия не зачита и тъпче достойнството на един цял народ - българския. Днес сме се събрали да ги славим и да им се поклоним."

Тържествен музикално-поетичен рецитал бяха подготвили учениците от училищата в Медковец, Расово и Василовци, съвместно с женската певческа група от Василовци, с художествен ръководител Йорданка Велева.

Изложба на детски  рисунки, посветени на въстанието и неговите участници, бе подредена върху оградата на манастира. 

В края на тържеството  бяха поднесени венци и цветя пред паметната плоча на загиналите въстаници. Всички присъстващи почетоха с едноминутно мълчание паметта на загиналите герои за Свободата на България.