Какво преживяват децата, когато родителите им се развеждат?

При малките деца доста често се наблюдава едно връщане към много по-ранен етап. Могат да започнат да се напишкват, да си гризат ноктите, да си смучат пръстите, да си скубят косата, да се самонараняват. И всичко това е просто от объркване и неяснота. Разбира се, колкото по-голямо става детето, толкова по-осъзнато става за света около него. Децата в предучилищна и начална училищна възраст – тук вече се наблюдава усещането за виновност. Тук се появява и срамът от това, че съм различен. Моето семейство е различно. Не съм като останалите деца. Проявленията, разбира се, при тях също могат да са от най-широк спектър – от затваряне в себе си до агресивни прояви в училище, които са нетипични до този момент. Отдръпване от учебния процес. Всичко това обаче е сигнал за: "Обърнете ми внимание. Имам нужда да бъда чут и видян"."

По думите на психолога Яна Гъркова, при тийнейджърите нещата са, може би, една идея по-осъзнати. Но отново при тях има много гняв. 

"Те са във възрастта, в която самите те навлизат с една крачка в света на възрастните и не знаят точно кои са. Това е процесът на идентификация  - "Кой съм аз?“. Това е период, в който те се търсят. Хем е процес, в който трябва да се откъснат от родителите, хем все още са малките деца на родителите си. Когато им се разпадне тази сигурна система, в която до момента са живели, бунтът им става много по-труден, много по-объркан, много по-неясен. Тук много често се среща девиантното поведение - алкохол, наркотици. Лекото поведение при момичетата е доста често срещано в този момент. Всичко това отново обаче са сигнали и зов за помощ: "Виждате ли ме? Имам нужда да бъда чут и видян.". Родителите могат да обяснят раздялата на децата по щадящ и разбираем начин, като използват ясен, спокоен език, избягват взаимни обвинения и подчертаят, че детето не носи вина за случващото се, както и че и двамата родители ще продължат да го обичат и подкрепят."