Застрашена ли е свободата на словото?

Постоянният въпрос, който вълнува в последните декади, изплува на дневен ред през пролетта, когато стана ясно, че страната ни се срива до незавидната 70та позиция в Индекса за свобода на словото на "Репортери без граници".

Анализът показва, че свободата на медиите у нас е крехка и нестабилна, а натискът е редовен.

Темата стана актуална отново в последните седмици след като от коалиционния партньор Има такъв народ подготвиха законопроект за промени в Наказателния кодекс, който предвиждаше криминализиране на разпространяването на информация за личния живот на човек без негово съгласие, впоследствие оттеглен заради общественото недоволство. Ако тези поправки бяха приети, прокуратурата и съдилищата щяха да получат основание да вкарат в затвора журналисти, които разпространяват информация по скандали, като записите на Бойко Борисов от къщата му в Банкя, например, както и аферата "Яневагейт".

Темата дискутираме с Марин Лесенски, програмен директор Програма "Европейски политики и гражданско участие" в институт "Отворено общество".

"Обяснението е, че няма политическо желание, няма такова желание от политическите и икономическите играчи да има свободни и независими медии. Има такива, но те са малка част. Контролът върху медиите е основна част от политическата игра. Даденост е, че контролът ще даде предимство, но да вземем пример с фалшивите новини, които се разпространяват. Често се вижда как могат да се обърнат срещу същите хора, които до преди няколко месеца са ги използвали. Независими и отговорни медии биха били в полза на всеки, включително и на политиците. Една работеща система с независими медии е в полза на всеки. Това, за съжаление, изисква по-дългосрочно мислене, а в България доста неща се правят за краткосрочна политическа или икономическа печалба".