Екатерина Гаджева: Ще оставя след себе си стих - късче вяра, душа и небе...

Днес в "Калейдоскоп" ви срещам с Екатерина Гаджева, една ерудирана, борбена и смела жена от Северозапада. Тя е родена и израснала в Белоградчик, но живее в град Смолян. По образование е еколог, общински съветник е в Смолян. Майка е на две дъщери, вече и баба. 

Екатерина има две издадени стихосбирки- "Самодива " и "Феникс". Пише стихове за света и хората в него, през призмата на нейния поглед. Вълнуват я темите Белоградчик, родното място, жената и многоликото й лице, семейството, пътуването към себе си. 

Завършва средното си образование в Белоградчик с отличен успех. В училище й върви математиката, обича литературата, отдават й се езиците. Благодарна е на всички свои учители за подкрепата и търпението. Записва новата за онова време специалност "Екология и опазване на околната среда" в Лесотехническия университет в София. За избора на специалност й помагат родителите, които също са възпитаници на този университет. 

В университета среща своя съпруг, който е от Смолян, първата й дъщеря Маргарита се появява, когато е студентка. Така Екатерина успява да завърши висшето си образование с отлична диплома и с прекрасна дъщеря. 

През 1998 година започва работа в РИОСВ Смолян като главен експерт по Защитени територии и гори. По-късно съвместява още една длъжност  "Връзки с обществеността", което разширява кръгозора й. Няколко години по-късна става началник отдел. Впоследствие Директор на Дирекция в общината, а през 2015 година печели конкурс и до днес е директор на РИОСВ- Смолян.

Наскоро тя представи втората си стихосбирка "Феникс" в родния ѝ град Белоградчик. За книгата редакторът Вера Янчелова споделя: "Тази малка книжка говори с езика на душата. Екатерина знае как да изрази неизразимото и да изрече премълчаното, защото думите ѝ идват от сърцето. Стиховете ѝ рисуват в нас картини, събуждат копнежи и навяват спомени. Всеки стих носи отпечатъка на една светла душа - искрена в порива си към красотата и доброто. Устремът ѝ е толкова силен, че неволно увлича и нас, кара ни да искаме да сме по истински, по-човечни, по-смирени“. 

"Осъзнавам, че връзката с родния край е непреодолима... Гордея се, че съм от Северозапада и от Белоградчик и че съм запазила този по-различен темперамент - повече борбеност, повече хъс, повече острота в отстояването на позиция... Човек никога не бива да забравя откъде е тръгнал, родителите си, хората, които са му помогнали, учителите, които са му показали как да пише, как да чете... Затова ми е толкова скъп родният край и затова съм му посветила първите си стихотворения..."

"Никога не правя само едно нещо, за щастие всичко ми носи удовлетвореност и удоволствие и постигам резултатите, към които съм се насочила... Тази динамика ми харесва, въпреки че с годините определено уморява, усещам, че в някакъв момент тежи, не ти се иска да си с шумни компании... В същото време, когато съм в отпуск, започвам да се притеснявам, че не ми звъни телефона... Свикнала съм всичко да е планирано и в темпо, и определено това е моят начин...

Мога да кажа, че имам два дома - в Смолян и в Белоградчик. Сякаш си емигрант, но вътрешен, в страната. Тъжно е, когато си тръгваш, хубаво е, когато идваш..."

"Може би затова избягах в поезията, защото човек има нужда да се изразява и да има по-човешко лице, различно от администратора, Защото докато си на висока държавна позиция, се изисква малко или повече твърдост, а в същото време аз се чувствам ранима жена, чувствителна жена и това излезе в поезията", казва Екатирина и цитира: "Ще оставя след себе си стих - късче вяра, душа и небе..." 

 

"Това, което ми е пътеводно, са Вяра, Надежда и Любов. Никога не бива да се губи надеждата, от всяка ситуация има изход.  Няма да е все така и за хубавото, и за лошото! Човек трябва да вярва! И не бива да прави на другите това, което не иска да му се случи и на него... Не знаем докога сме на тази Земя, просто трябва да бъдем добри... Моят стремеж е да бъда колкото се може по-човечна, да влизам в ситуациите, да разбирам хората. Далеч съм от съвършенството, вероятно съм наранила много хора несъзнателно. Но се радвам, че съм придружена от 10 колеги, радвам се,  че колективът ми е като семейство. А втората ми дъщеря се казва Надежда. Всичко можеш да загубиш, но когато има надежда, има бъдеще!"

//////////////////////////////////////////////////////////

Когато си превзет от безнадеждност

и светлината е погълната от мрак,

помни – човек създаден е за нежност.

Отплувай към спасителния бряг.

И щом изплачеш всичките сълзи,

утехата сама ще те намери...

Виж в трудностите кой с теб върви,

че този свят е пълен с лицемери.

Екатерина Гаджева 

Октомври 2025 г.