Харълд Робинс предупреждава: "Първи умират мечтите"

Калифорния през 60-те години на ХХ век е място на свободна любов и желание за световен мир. Хипи културата е в апогея си. Но времената се менят и ветеранът от Виетнам Гарет Брендън се опитва да се справи с тях, въпреки умората, която е натрупал от всичко. Върнал се е у дома, в Щатите, без никаква идея какво иска да прави. Знае само, че не желае да има нищо общо със семейството си. У дома обаче открива, че страната, за която е рискувал живота си, се е променила до неузнаваемост по време на службата му в другия край на света и за такива като него вече няма място в нея. Оцелявайки от чек до чек за безработица, той просто съществува. Докато чековете не свършват. Преди чековете обаче, са свършили мечтите на Гарет за света, в който живее и за него самия.

Романът "Първи умират мечтите" на американския писател Харълд Робинс е история, писана сякаш на смъртоносни дози алкохол и наркотици, точно както оцелява Гарет, пък и не само той.

Притиснат от обстоятелствата, но още повече от чичо си Джон Лонерган, на когото никой не може да отказва каквото и да било без да си понесе последствията, Гарет е принуден да приеме едно такова съмнително предложение – да се заеме с издаването на потънал в дългове вестник, за да го превърне в машина за пране на пари. Обаче Гарет може да е всякакъв, но не е глупак. Освен това все още не се е отказал от идеята да си изкарва парите с писане, било то и за най-низките човешки страсти и пороци. Осъзнава, че може да използва вестника като трибуна за собствените си провокативни идеи, които е формирал по бойните полета на Виетнам, и запретва ръкави.

За да спечели аудитория и пари, се доверява на златното правило "Сексът продава!", и за отрицателно време превръща долнопробния вестник в лъскаво, цветно, нахално списание за сексуални фантазии, невиждано дотогава на пазара. От живот на социални осигуровки Гарет достига до върховете на сексуалната индустрия и състояние от милиони долари. И ето че целта му е постигната – да стане неприлично богат. По-богат, отколкото се е родил. Цел, за която е готов на всичко, убеден, че постигането ѝ ще е неговото отмъщение срещу света. Казина и нощни клубове, филми и списания, съвършени модели без задръжки и богати съдружници без скрупули – Гарет получава всичко, което Америка и светът могат да му предложат. Тънкият детайл е, че всичко това си има цена, а иронията – колкото по-голямо състояние трупаш, толкова по-малко си готов да платиш. Защото ако за всичко можеш да платиш с пари, то за парите трябва да плащаш с мечти.

"Първи умират мечтите" е експлозивна история, развиваща се с превишена скорост, която успява да се задържи почти тридесет седмици в списъка с бестселъри на New York Times, демонстрирайки страстта на младостта и силата на изобличаването на обществените табута. Нещо, което самият Харълд Робинс с удоволствие прави до края на живота си. Самият той сякаш живее, за да провокира, да скандализира и после да се наслаждава на реакциите.

Харълд Робинс е писател на бестселъри в жанра съвременен класически роман, самият той може би по-интересен от всички свои герои. За него Кралят на ужаса Стивън Кинг казва: "Не искам да свърша като Харълд Робинс. Това е моят кошмар!"

Роден през 1916 г. в Ню Йорк като Франсис Кейн, син на добре образовани полски и руски евреи емигранти, той променя името си по съдебен ред през 1927 г. Първият му роман "Никога не обичайте непознат", публикуван през 1948 г. моментално става хит и предизвиква скандал. Във втория – "Търговци на мечти" – Робинс за пръв път смесва автобиографични елементи с исторически факти, драма, екшън и сексуални сцени. Това остава и любимият му стил, заради който е обожаван от читателите си и ненавиждан от критиците.

Пристрастен към жените, хазарта, партитата, алкохола и наркотиците, той с удоволствие създава безумни легенди за самия себе си, които после пробутва на жълтата преса, сам вярвайки в много от тях. На практика Харълд Робинс лъже всеки за всичко, превръщайки се в нещо като Рембранд на вулгарните романи или „мръсния старец на американската литература“, както го описват от редакцията на списание "The New Yorker". Лъже за детството си, за военната си служба, за жените и любовниците си, за парите си, за това, че вероятно е незаконен син на руския цар Николай II, сам превръщайки се в един от собствените си герои. Запитан веднъж в интервю за най-големия комплимент, който някога е получавал, отговаря "Голяма гад си!". Същия отговор дал и когато го попитали за най-голямата обида, която някога е получавал.