10 ноември – дата на надежда или тъга

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

10 ноември 1989 година е денят, в който България се събуди различна. След 35 години управление Тодор Живков бе свален от власт, а страната пое по нов път - към демокрация и промяна. На този ден преди 36 години пленумът на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от поста генерален секретар. С това приключва една епоха на авторитарно управление, цензура и страх, но и на социална сигурност и стабилност. Ето защо хората се питаха: "Какво ще стане сега?", "Какво ни чака утре?".

За мнозина 10 ноември е ден на надеждата - начало на демокрацията, свободата на словото, многопартийната система и възможността всеки да избира своя път. За други обаче, това е ден на тъга. Повечето възрастни българи гледат на 10 ноември с носталгия. Те си спомнят за времето, когато "всички имаха работа", "цените не се променяха" и "държавата се грижеше за хората". След промените много фабрики затвориха, бедността се увеличи, а младите тръгнаха да търсят по-добър живот в чужбина. За тези хора 10 ноември е дата, след която България загуби нещо от своята сигурност и спокойствие.

Днес, три десетилетия по-късно, 10 ноември остава ден на размисъл. Дали сме постигнали мечтите от 1989 година? Какво ни донесе тази дата, коментират жители на Видин: 

"... Какво ни донесе ли? Надежди и разочарования, едновременно. Останаха повече разочарованията... Не очакваме нищо вече май... Очакваме да станем по-нормална държава, да се промени стандартът на живот и начинът на управление на страната. Защото тази демокрация в момента, не е демокрация... Едно донесе, друго отнесе... Уж към по-добро, ама не е достатъчно. не го усещаме." 

Истината е може би някъде по средата - между надеждата и тъгата, между спомена и стремежа към бъдещето. Това споделят и представители на двете основни на времето партии- БСП и СДС. 

"10 ноември едно време беше ден на надеждата, постепенно взе да става ден на тъгата. И то не от някакви криворазбрани жалби по щастливо минало детство, юношество и младост, а просто защото не се получи това, което българският народ очакваше. Това, което излезе на площадите, развя знамената и породи много надежди", посочи Димитър Тодоров- общественик, дългогодишен активист, член на ръководните органи на видинските общинска и областна организации на БСП. 

"Това, което е най-тъжното, което се случва през последните години е, че разделението продължава, че се обостря, че се ожесточава. И то вече не е разделение между инакомислещи хора, които са привърженици на определена идеология, а вече на базата на доходите на хората... Има една мисъл: "Политикът мисли за следващите избори, държавникът- за следващото поколение". Ние нямаме в момента държавници нито на национално, нито на регионално, нито на местно ниво. Това са едни случайности такива, някакви хора, неизвестно откъде появили се. Проблемите на България, неслучилият се преход е това, че всички ръководни длъжности в страната - от най-горе, до най-долу, са заети от агресивната посредственост..." 

Каква дата е 10 ноември коментира и Генади Велков, председател на Областния съвет на СДС-Видин, два мандата председател на Общинския съвет във Видин. 

"Това беше едно начало, един естествен завършек на комунизма. Той падна, защото беше икономически нерентабилен, изключително нерентабилен... Сега вече не сме толкова разединени, но в началото на 90-те обществото беше много разделено и ние всъщност от 1990 до 1997 година се лутахме като държава и не знаехме какво да правим... Днес държавата като държава и хората като цяло, населението никога не е било по-богато и никога не е живяло по-добре. Що се отнася до 10 ноември, тези, които направиха този преврат, надали са очаквали да се случат точно тези неща, най-вероятно са искали да променят малко комунизма и да продължат по същия начин. За тях това беше изгода... Сега няма как да не се случи нещо по-хубаво, защото с приемането на еврото ще означава, че е приключил един цикъл и няма връщане назад... Оттук нататък България си е нормална европейска държава и е там, където ѝ е мястото. Очаквам само хубави неща да се случат в страната, въпреки, че в момента, хората, които ни управляват, са в изключително духовна нищета..."