Какво да направим, за да наследим вечен живот

"Братя и сестри! За мнозина хора, в това число и наши съвременници думата "ближен" си остава с неизяснен смисъл. Действително, нерядко най-близките по природа, по кръв - мъж и жена, родители и деца, братя и сестри си стават не просто чужди, но даже и врагове. А случва се, че хора, за чието съществувание до вчера не сме и подозирали, днес влизат в нашия живот и стават най-близките ни хора. Затова въпросът, зададен на Спасителя: "Кой е моят ближен? Кого аз трябва да обичам като самия себе си?" не е бил случаен.

Въпросът действително е важен за християните. Чрез истинско отношение към човека придобиваме истинско отношение към Бога. Невъзможно е, казват светите отци, да се спасиш, освен чрез ближния.

Задавайки въпроса: "Кой е моят ближен?" (Лука 10:29), законникът като че ли се опасявал да не би да обикне хора, които не трябва да обича. Господ му отговаря: сам стани ближен на този, който се нуждае от тебе, а не питай ближен ли ти е той или не. Трябва да гледаме не на лицата на хората, а да обърнем поглед към себе си, към своите сърца, за да не бъдат те хладни и вкаменени, а да бъдат изпълнени с милосърдието на самарянина, с доброжелателство и състрадание. На когото окажем милост, той и ще бъде нашият ближен, независимо от неговата вяра и националност. А тъй като всички хора имат нужда от взаимна помощ, всички хора би трябвало да бъдат ближни помежду си.

Братя и сестри, ние обикновено живеем затворено: всеки в своя кръг от семейство, приятели, роднини, колеги и може би, само тях смятаме за свои ближни. Всички други, с които не се пресича житейският ни път - тези, с които се разминаваме по улиците, с които се срещаме в асансьора в блока, в който живеем, тези, с които се возим един до друг в претъпкания обществен транспорт - ние смятаме за чужди. Може би, само, когато сме докоснати от някаква болка, когато се усещаме по-раними, по-уязвими, когато нашата система за сигурност се разпада, тогава ние се отваряме за чуждата болка, тогава виждаме в другите подобни на нас, тогава ги усещаме близко до нас.

Бог е по-близо до всеки човек, отколкото събратята по човечество, поради образа Божи, който е вложил в човека. Бог е по-близо в щастието и радостта, Бог е по-близо в болката, Бог е вътре в човека - по-близо няма накъде. Самарянинът е помогнал, а Бог е бил в страдалеца и когато нещастникът оздравял, Бог останал лежащ на пътя, останал на Голгота. Всеки човек е наш ближен: идващият по пътя, нападащият на пътя, помагащият по пътя. Бог е вътре в нас, Той ни казва: ближен е другият, различен от тебе и в същото време равен на тебе дотолкова, че да го обичаш, както обичаш Бога.

Мнозина си мислят, че обичат Бога и своя ближен, но тъй като нямат любов в сърцата си, те се самозаблуждават, защото делата им показват, че те обичат само своите желания и самите себе си, а не Бога и своя ближен. Любовта трябва да е в сърцето, а не в думите, тя се познава по делата, а не по словата. Нека, както ни призовава и свети апостол и евангелист Иоан Богослов, да обичаме "не с думи..., а с дела и истина!" (1 Иоан. 3:8). Амин."

Иконом Йоан Карамихалев

В рубриката "Съвременна Библия" - новият особен управител на Лукойл Нефтохим вече задължително преминава  през "проверка за интегритет". Така твърди премиерът Желязков. Какво означава тази проверка? За какво е нужна? Как се провежда? Все важни въпроси! Дали аз и ти имаме нужда от отговорите? Мисля, че да!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.