Агроном: Нарушеният сеитбооборот води до ниски добиви

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Димитър Витковски, председател на НАПА

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди година група агрономи, които активно практикуват професията си, спонтанно решават да се съберат в организация, за да могат да търсят заедно решение на наболели проблеми на полето. Така се ражда Националната асоциация на професионалните агрономи /НАПА/. Идеята е Асоциацията да бъде в помощ на производителите, а в условията на климатични промени и завишени изисквания, пред тях има много предизвикателства, каза в "Земята, която ни храни" агрономът Димитър Витковски, председател на НАПА:

"В интерес на истината, фермерството у нас е една от най-младите индустрии. Опитът, който има нашето земеделие преди промените, няма нищо общо с това земеделие тип фермер, както в Европа, където има над 100-годишен опит и наслояване в годините като семеен бизнес. Тази история на фамилиите като обработване на земята тепърва започва да се пише. Този малък опит не им дава възможност да разгърнат изцяло потенциала си, а рестрикциите се налагат много бързо... В същото време наблюдаваме промяна в климата. Той се развива на определени цикли, затова е рано да кажем, дали може да се говори за климатична промяна. Обикновено циклите са 7,12 - годишни, има и по-дълги... Всичко това се отразява неблагоприятно върху фермерството у нас..."

Рестрикциите за употреба на добре познати, но забранени препарати за растителна защита, появата на нови продукти, които са все още непознати, но с нови цени доведе до повишаване себестойността на производството, посочи агрономът:

"Започнаха да се появяват нови продукти, биопродукти, започна да се говори за продукти на базата на бактерии, гъби, продукти, които имат кратка история, не са 100 % доказани като ефикасност и с нулев опит по отношение на приложение... През последните години фермерите не можаха да реагират адекватно и бързо на промените в климата и това доведе до понижаване на добивите. Получи се ситуацията висока себестойност и ниски добиви, което рефлектира на ликвидността на стопанствата и допълнително утежни фермерството... "

По-ниските добиви не се дължат само на тези фактори, налице е и административна тежест, незнание или невъзможност за правилно отношение към производството, казва  Димитър Витковски:

"Голяма част от фермерите станаха спонтанно фермери, те нямаха историята на своите родители, нямаха земеделско образование, ОСП ги накара да работят с много документация и много изисквания, които костват много енергия и труд. Тази административна тежест им отнема от усилията, които би трябвало да бъдат насочени към производството... Самото производство не е "ори, мели и яж"... Има много неща, те трябва да бъдат запознати със сортове, препарати, торове, сеитбооборот, плевели, плевелен състав... Това ги разводнява и те се хвърлят кампанийно в процесите...  Това е сложна еквилибристика за нашите фермери..."

По думите на Витковски, голяма част от производителите у нас са в сектор зърнопроизводство, защото то е по-лесно и механизирано. Нарушен е сеитбооборота, защото се отглеждат няколко основни култури:

Предизвикателствата на фермерите са много- климат, начин на обработване на почвата, големите рестрикции при използване на различни препарати. Предизвикателство е и есенната сеитба, посочи Витковски:

"Рапицата вече е засята, би трябвало да е поникнала и текат основните мероприятия- самосевката на пшеница трябва да бъде унищожена, да се справят с насекомите по рапицата- бълха и рапична оса... Предстоят третирания, за да може да влезе нормално да презимува... Върви масова сеитба на пшеницата. Сортовете, които се използват, са по-различни отпреди, имат достатъчно братене напролет, времето е подходящо за сеитба... Трябва да направят качествена обработка на земята, качествена сеитба и да са спокойни. Житната муха не е опасна, защото няма условия за яйцеснасяне... Има дадености за добра година..."

Според Витковски, част от проблемите на зърнопроизводителите и по-ниските добиви са и заради това, че от години у нас се сеят чужди сортове, които обаче не са съвсем подходящи за нашите условия:

"Чуждите сортове преобладават, те са високодобивни, а идеята на всеки фермер е да произведе повече, за да реализира по-добра печалба... Хлебната пшеница винаги се дотира от държавата, защото е свързана с потреблението... не случайно преди време България изнасяше за Великобритания около 2 млн. тона сорт "Победа"... В България почти не се произвежда хубава хлебна пшеница, а българските сортове са рядкост- в област Видин двама трима гледат "Енола"..." 

Според агронома земеделците масово разчитат на сортове френска селекция, които не винаги са адаптирани към нашите условия, а това води до намаляване добивите. От друга страна, нарушеният сеитбооборот спомага за развитието на вируси и бактерии в посевите, които все още не са добре познати... Тези болести са предизвикателство и за агрономите, и за фермерите, които нямат необходимата култура и познания.