Тайната на успешния разговор с дете – правилният момент

публикувано на 24.11.25 в 16:30 | Интервю

Снимка: AI

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поставяме фокус върху една от най-деликатните теми в общуването между родители и деца – моментът. Онзи малък, почти невидим детайл, който решава дали разговорът ще бъде чут… или ще се превърне в спор, обида, затваряне на вратата. Всички сме били там: опитваме се да обясним нещо важно, но детето е уморено, разстроено или просто не е „в този филм“. Или обратното – то идва при нас, а ние сме изморени, разсеяни, в бързината си пропускаме шанса да го чуем истински. Истината е, че децата много добре усещат кога сме „с тях“ и кога само присъстваме физически. И често конфликтите не идват от темата на разговора, а от неподходящия момент, в който го започваме. Понякога най-доброто, което можем да направим, е да замълчим за малко – за да се изравни емоцията, да се успокои напрежението, да дадем пространство. Друг път – да говорим веднага, топло и спокойно, защото детето тъкмо тогава е отворено за нас. Кога да изчакаме? Кога да говорим? И как да разберем кое е правилното в конкретната ситуация? Това са въпроси, които всеки родител си задава, а отговорите често са по-прости, отколкото изглеждат. За този важен баланс и за начините, по които да общуваме с децата така, че да ни чуват и да ни вярват, разговарям с психолога Яна Гъркова.

"Първо, родителят трябва да разпознае кога е най-подходящият разговор в него, за да се срещне с детето. Първо е хубаво ние като родители да сме спокойни, да знаем какво всъщност искаме да се случи от този разговор. И от тук насетне вече да потърсим детето и да погледнем в какво емоционално състояние се намира то. Разбира се, най-подходящо е, когато детето е спокойно. Когато се е наспало, когато е здраво, когато е задоволен от чисто базовите си потребности и нужди, тогава е най-подходящият момент. Тук разбира се има и разграничения във възрастта... Желанието за бързо случване, на разговора или заръката, която родителите искат да молбата към детето си. И тук могат да отбележат няколко стила на комуникации, които определено не водят до добър резултат. Това е авторитарният стил, когато родителят просто отива и заповядва. Това е лошо, така не се прави, "стига вдига шум", "престани" и "пречиш ми", тогава детето не разбира. Другият стил, който може би ще се стори странен, това е либералният стил на родителство, в който детето пък е оставено, "добре", "няма проблеми", "всичко ще бъде наред", което пък създава една безграничност за детето и в по-късен етап усещане за тревожност. Тоест нямам граници, нямам правила и не знам къде се намирам."

В крайна сметка всеки разговор с дете е възможност – възможност да бъдем чути, да разберем, да подкрепим и да изградим доверие. Но колкото и добри намерения да имаме, понякога моментът е този, който определя дали думите ни достигат, или се губят в напрежението и емоциите. Когато уловим правилния миг – когато сме спокойни, присъстващи и внимателни – детето ни отваря сърцето си и разговорът се превръща във връзка, а не в спор. А това е онова, което остава дълго след думите: усещането, че сме видени, чути и обичани.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Тайната на успешния разговор с дете – правилният момент

Да обръщаме взор към Бога - извор на светлината

Има ли решение проблемът с безводието

Как работи моделът "плащаш, колкото изхвърляш"

Кога ще заработи Социалният план за климата

Мотористи закриват сезона с импровизирана среща във Видин

Болницата в Лом очаква своите нови библиотечни пространства

В "Музикална зона" на 27 ноември 2025 слушаме ZZ Ward

За БНР

Радио Видин