Издател от Бяла Слатина направи възстановка на "Нова земя" - продължението на "Под игото"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Красимир Беров, издател

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Излезе от печат възстановка на първото издание на романа "Нова земя", замислен от Иван Вазов като продължение на "Под игото". За първи път романът е отпечатан през 1896 година. След това няколко пъти е преиздаван, но така и не успява да спечели дори и частица от славата, която първият български роман има. Нещо повече -  в наши дни малцина са го чели и знаят за неговото съществуване. Сред тях е издателят Красимир Беров от Бяла Слатина. Самият той попаднал случайно на "Нова земя" и бил силно впечатлен от него. Казал си, че повече съвременни български читатели трябва да могат да се докоснат до изданието такова, каквото излиза за първи път преди близо 130 години. 

"Самият Вазов, той тогава е бил депутат, казва, че не е участвал в политическия живот, а всъщност е пишел този роман. Но романът се посреща с много разностранни реакции, бих казал почти опустошителна критика и то до такава степен, че Иван Вазов изгаря част от издадените книги и година след това не пише нищо. Разсърдва се и се разколебава. Същевременно в някаква степен признава, че този роман може би в битово-историческо отношение не е на нивото на "Под игото", но в художествено отношение е на доста по-високо ниво. Това  е бил неговият замисъл - да продължи онзи разказ за живия живот на българите по нова време и като четем самия роман, Вазов казва в него, че това е продължение. Извадих си един цитат: "Още от ония от читателите, на които тоя герой е познат вече по една по-първа история, на която сегашната в много точки изглежда като продължение..."

Докато работи по книгата, Красимир Беров забелязал, че правописът на Вазов в това първо издание е много близък до Дриновския.

"Вижда се сякаш Вазов е допуснал всички възможни правописни грешки, тоест такива, които се смятат днес за правописни грешки: "очуден", "сигорно", "обикновенно", "особенност" и доста други такива. Това се обяснява лесно, като знаем, че по онова време младата българска държава все още не е имала установени правописни правила. Тогава бил най-разпостранен Дриновнсикят правопис, на Марин Дринов. У него заляга етимологичното начало, тоест произходът на думите и корените така, както са се писали да речем преди 600 години по времето на Патриарх Евтимий..."

Красимир Беров работи по възстановяването на първото издание на романа "Нова земя" в продължение на 6 месеца. С труда си вярва, че ще успее да постигне няколко важни за него цели. 

"Първата цел е естествено да предостави на най-широк кръг читатели изданието от 1896 година. Това рядко се прави. Прави се само за старобългарски текстове. Да видят хората Вазов в оригинал. Втората цел, която съм си поставил, е да представи състоянието на езика от края на 19 век. Трета цел - да запознае читателя с употребата и предназначението на изхвърлените вече от азбуката ни букви широко ъ /ѫ/, познато още като голям юс /голяма носовка/ и  ят /Ѣ/, позната още като двойно е. Четвъртата цел е да покаже, че Вазовият език е достъпен и за съвременния читател, с малко помощ от издателя, както съм добавил бележки коя буква как се чете, какво означава и т.н. Да подготвя читателите за четене на по-стари български писания, защото там има какво да се намери. А най-хубаво е, когато човек пряко се докосне до нашата стара книжнина, може да има преки впечатления за това какво са мислели, какво са искали и към какво са се стремели нашите предци. Също така да запознае читателите с държавността и изобщо с духа на времето. Да пренесе Вазовите послания във времето. Осма цел - да изисква по-високо мерило за качество на издаваната в България книжнина, като покаже как би могло да се подходи  към такива произведения, без те да бъдат осакатявани..."

Красимир Беров вярва, че възстановеното издание ще помогне романът "Нова земя" да заеме своето достойно място до "Под игото". Освен това се надява трудът му да послужи за пример, който да бъде последван и от други издатели.