„Трябва да се отървем от нефункциониращите механизми в нашите политически институции, които създават хората, които искат тези радикални идеологии да изразят бунта им срещу системата.“ Това заяви пред БНР френския арабист Франсоа Брюга, който работи в Националния институт за научни изследвания в Париж и е директор на Френския институт за Близкия изток.
„Никога не бих казал, че процесът, който произвежда радикализъм, е икономически. Той е политически“, каза експертът в предаването „Хоризонт до обед“ на програма „Хоризонт“
За пример Брюга даде Сирия.
„Когато започнаха протестите в Сирия, в самото начало, правителството направи оценка, че това са бедни хора, които имат икономически искания и им обеща пари. Протестиращите разговаряха с една от главните съветнички на Башар Асад -Бусейна Шаабан. Знаете, че хората излизаха на демонстрации всеки петък и скандираха лозунги. В петъка след като правителството направи това предложение, протестиращите викаха следното: „хората в Дараа не са гладни, не това е проблемът". Хората казват „Не искаме пари, причините за въстанието ни са други“. Разбира се, има и икономически компонент, но основната причина е нефункциониращ механизъм за политическо представителство...“
„Осама бен Ладен имаше много пари. Така че не всички бедни въстават. Правят го тези, които са изключени политически и се противопоставят на основното политическо течение. Понякога това са представители на елита… Заради това сред отишлите да се бият за ДАЕШ („Ислямска държава“), има инженери, например, както и много бедни, десоциализирани хора, но те не бива да бъдат вземани като основна група, която да представлява тази мобилизация.
Според френския експерт подобни са причините за радикализация на мюсюлманите и в Западна Европа.
„Като цяло, тези хора идват от общност - мюсюлманите във Франция - която е социално маргинализирана. Често обичам да цитирам един много известен френски поет от африкански произход от (карибските ни отвъдморски територии – б.р.) Мартиника-Гваделупа - Еймe Сезер. През 60-те години той казва на французите „Ако не ми позволите да бъда пълноправен гражданин с всички права, тогава има шанс да се превърна в гражданин, напълно отчужден от вас“, т.е. срещу вас. Прилагам този подход както в Западна Европа, така и в Сирия и Ирак. Например, в тези две страни сунитите са мнозинство от населението и ако на сунитите не се позволи да участват в политическата система, има шанс един сунит да стане радикал“.
„Ако не потърсим на задния план защо някой прави това, каква е историята на баща му, направил ли съм нещо лошо на баща му; ако не възприемем идеята, че отговорността най-малко трябва да бъде споделена, картината не е пълна. ... Когато си мюсюлманин и решиш да бъдеш такъв в политическото поле, пред теб има широк кръг от възможни начини да бъдеш мюсюлманин. Можеш да бъдеш суфи, последовател на течението за реформи „Ислях“, много други варианти. Въпросът е защо поне част от тези хора се насочват към радикална, интерпретация само в черно и бяло, на тяхната религия. Ако зададем този въпрос и спрем само до отговора „Ислямът е лош, това е вредна идеология, трябва да забраним салафизма“ и прочие, това е напълно глупаво…„
„Трябва да се отървем от нефункциониращите механизми в нашите политически институции, които създават хората, които искат тези радикални идеологии да изразят бунта им срещу системата. Мисля, че това обобщава моето разбиране.
Брюга отхвърля и двете тези за „радикализацията на исляма“ или „ислямизация на радикализма“, по които се води дискусия.
„Противопоставям се и на двете тези по много причини. Не съм съгласен с идеята, че отговорността е на исляма сам по себе си. Трябва да разберем защо хората избират радикална интерпретация на исляма… Погрешните политики на Запада в ислямския свят също са отговорни за този процес на радикализиране“.
„Ню Йорк Таймс“ отбеляза, че във Франция има и трета теза, на Франсоа Бюрга, която обаче не е толкова често цитирана. Защо? Защото е по-лесно за елита да слуша тези, които изключват неговата отговорност. И двете тези не включват отговорност на немюсюлманската обкръжаваща среда.
Френският експерт смята, че този омагьосан кръг от ислямофобия и радикализация може да бъде преодолян с добро управление.
„Подобряване на управлението. Преди 15 години написах статия, в която казах, че оръжието срещу радикализацията съществува, но то е толкова скъпо, че никой не иска дори да произнесе името му - споделяне. Истинско споделяне - не само на пари, но и правото да изразиш позициите си в най-гледаното време по телевизията… Понякога, когато се ядосам и стана радикален, казвам, че ситуацията е дори по-лоша, защото еврейската общност във Франция има много голяма мощ в сферата на информацията. Т.е., има дисбаланс. Така че трябва да балансираме възможностите на всяка част от обществото да присъстват в медиите. Това би била реална дерадикализация.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари. "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..
Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие . Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката. Красимир Аврамов е изпълнител с..
Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
Облачно
Облачно
Предимно облачно
