Медийните рискове за децата - жертви на насилие

Какво преживяват децата - свидетели и жертви на домашно насилие? Какви са щадящите процедури за събиране на данни от деца - жертви и свидетели? Кои са добрите практики? Върху това ще се фокусират дискусия и обучение в София, които организират Фондация "Асоциация Анимус", съвместно със Сдружение "Институт за социални дейности и практики" с подкрепата на УНИЦЕФ. Ще бъде обсъдена и друга чувствителлна тема за медийното ни пространство - етичното отразяване и мястото на децата в медиите. 

"Първият въпрос, който може би трябва да си зададат - дали е гарантирана безопасността на едно дете и дали начинът, по който аз влизам в контакт и отразявам това дете, няма да повлияе на това то да бъде в още по-рискова ситуация, отколкото е било в момента", каза пред "Хоризонт" Катя Кръстанова от "Асоциация Анимус".

Вторият въпрос според нея е дали не засилваме преживяванията, които трябва да бъдат туширани. Моделът е разработен с подкрепата на УНИЦЕФ и на Асоциацията на европейските журналисти. 

"Те разработиха един пътеводител за това как да бъдат представени случаите на децата в медиите, така че да бъде запазено тяхното лично пространство и да не бъдат въвлечени в по-голям риск и опасност отколкото са", допълни Катя Кръстанова. 

Достоверност срещу анонимност

Недопустимо е в публичното пространство да се появяват снимки на деца в риск и жертви на насилие, коментира тя.

"Самият начин, по който се отразяват историите - прави впечатление, че понякога не само те се засрамват и се вкарват в ситуация да се чувстват още по-виновни, а чисто физически понякога има риск за децата - жертви на насилие, които стават част от различни процедури, свързани с разследване на полицията, дори съдебни процедури. И начинът, по който се представят, понякога буквално ги застрашава", изтъкна експертът.

Желанието да се придаде достоверност всъщност влиза в противоречие с нуждата на детето да бъде анонимно, смята Кръстанова.

"Всъщност журналистическата потребност да се обозначи, за да може аудиторията да придобие директна представа, се конфронтира с това едно дете да бъде скрито, никой да не знае от класа му, че то е жертва на домашно насилие или е преживяло изнасилване. Достатъчно е да се спомене училището, градът и вече е ясно", посочи Катя Кръстанова.

Срам, страх и вина

Най-сериозният проблем при децата - жертви на насилие е, че те изпитват много силно срам, страх и вина.

"Всичко, свързано с издаване на детето, води до това то да бъде сочено. Независимо дали го сочат, защото е жертва на сексуално насилие, дали е дете, което е преживяло или е било свидетел на домашно насилие, или е дете, което е въвлечено в сексуална експлоатация. То започва да бъде идентифицирано с ролята на жертва и да се отнасят с него по този начин", подчерта Кръстанова.

Децата - жертви на насилие имат огромната потребност да не бъдат сочени и разграничавани от другите деца, категорична е тя.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.