Харита Асумани с изложба провокация: „Like Me“

Факт е, че хората всоциалните мрежи избират да представят себе си откъм по-добрата си страна, но дори този избор показва най-малкото те какви биха искали да бъдат, смята Асумани. „Защото в социалните мрежи можем да си позволим да сме критични, да казваме много неща, които живите очи поставят филтър на тях. Защото е много по-трудно да си толкова ярък, да се изразяваш по начина, по който искаш, когато стои истински човек пред теб.“

Тази вечер Харита Асумани открива третата си самостоятелна изложба - „Like Me“, която ще продължи до 18 март в столичната галерия „Аросита“.

„Избрах това заглавие, защото е достъпно – всеки по един или друг начин иска да бъде харесван, разбран, ако може да бъде и разбиран“, признава Харита. 

Какво се крие зад лайкването? Като инструмент на социалните мрежи лайкването не е съществено като истинското харесване, то се е превърнало в механичен процес, но по някакъв начин „храни“, смята Харита Асумани.

„В моменти, когато сме емоционално по-нестабилни, когато не сме толкова центрирани и фокусът ни не е хората, които са наистина до нас. Имаме нужда сами себе си да открием. В тези моменти едно лайкване, едно харесване и чуждото мнение оказва доста по-голямо значение за нас и ни „храни“, макар и малотрайно“, коментира художничката.

Портретите, въобще изображенията, върху които Харита Асумани работи, са следствие от процес на размишление върху определена тема – в случая харесването като инструмент на социалните мрежи и човешка потребност.

„На мен ми се иска да провокирам хората да мислят в посока до каква степен искат да бъдат харесвани, дали харесват сами себе си, до каква степен това им влияе, за да формират личността си. Не да давам готови отговори.“

Зависимостта от лайковете издава ли комплекси?

В изложбата Харита Асумани включва и свой автопортрет, защото не иска да се изолира от общото и да назидава. 

„Аз съм част от тези хора. Интересно ми е да изследвам по какъв начин моите лични комплекси рефлектират в моето ежедневие, в потребността да бъда харесвана. То е свързано с комплекси, със слабост, но аз не критикувам слабостта и комплекса. Важно е да се работи върху тях."

Харита Асумани има майка българка и баща от Танзания. Изучавала е сценография в Художествената академия. Рисува от дете. Казва, че предпочита да рисува другите, а към собствения си лик се обръща, когато реши да се самоизследва.