Много са начините, по които бе почетена 170-годишнината от рождението на Иван Вазов. Сред тях е документалният филм на Борис Радев „Театър по време на пандемия“. В него ролята на Вазов е поверена на един от емблематичните актьори на Народния театър - Валентин Танев.
През 80-те години на миналия век писателят и драматург Петър Славински описва София от детските си години през 20-те и Вазов, какъвто го е запомнил.
„Той излизаше да се разхожда, винаги с едно кученце, с един бастун, с някаква сребърна, доколкото си спомням, ръчка, и винаги много чисто и хубаво облечен: с колосана яка, права, с една бяла жилетка на цветчета някакви, с красив костюм…“
Елегантен и красив изглежда и преобразеният Валентин Танев в ролята на Иван Вазов. За достолепното сходство и физическата прилика между актьора и Патриарха на българската литература дава своя принос и друг голям, но по-малко познат на широката публика професионалист - гримьорът Кирил Пиронков. Дали само физическата прилика доближава Танев толкова осезаемо до образа на Вазов?
„Не мисля, че имам кой знае каква физическа прилика. Може би съм уловил характера на поета. Не ми е за първи път да играя Вазов“, споделя Танев в предаването „Изотопия“. Благодарен е на гримьора Кирил Пиронков, че използва всички особености на лицето на актьора, за да предаде желания образ.
„Това съчетание може би създава този ефект“, твърди Танев, който е играл Вазов и в друга постановка - за отбелязването на 100-годишнината на Народния театър. Актьорът обаче не си е пуснал емблематичния мустак на писателя, защото това по думите му би означавало да не играе нищо друго.
„Аз се интересувам доста от биографии на велики личности и то ме интересуват най-вече личните моменти, преживяванията, кризите. Външната обвивка винаги е измамна“, изтъква Валентин Танев. „Много интересна е съдбата му. Не е само лаври. Той напуска България. Има доста криволичения в неговия живот и това по някакъв начин го прави по-мъдър“, казва той за Вазов.
„Винаги като съм работил, съм се опитвал постепенно да разкривам героя – да, на пръв поглед той е, да кажем, лекомислен, или глуповат, грубиян, обаче отвътре има нещо друго, той носи своята философия и това винаги ме е привличало. Защото човек на пръв поглед е един, но като вникнеш в него, започваш да откриваш много неща“, признава актьорът. И допълва:
„Ние сме свидетели в човешката история, много интелигентни, високоинтелигенти хора, философи, археолози стават министър-председатели и, не щеш ли, от тях се извъжда един изключително добър диктатор. Неподозирайки. Някъде нещо в човека се крие.“
Така в образа на Вазов Валентин Танев открива „някаква романтичност, един наивитет“.
"Като правехме „Хъшове“, най-големият ни проблем беше да извикаме свободно, с цяло гърло „Да живее България“, спомня си още Валентин Танев. „Сега вече всички под път и над път го викат, но преди 15-тина години не беше така. Още по-малко политиците се сещаха за това, сега всички се сещат и стана даже модерно. На някои не им отива, но няма значение. Всяко нещо, като се използва много, започва да изгубва своя блясък.“
Иначе след месеците на изолация и празна сцена сега на Валентин Танев не му се гледат камерни постановки, гледа му се „нещо мощно, изразително, с много декор, много музика, осветление хубаво“, защото „в момента сме се свили, стегнали сме се, не смеем да си отпуснем душата“.
Цялото интервю с актьора чуйте в звуковия файл.
Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари. "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..
Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие . Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката. Красимир Аврамов е изпълнител с..
Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност
