Несебър в делник и в празник

Със светлинно шоу и богата програма Несебър ще отбележи своя празник. С литийно шествие започнаха църковните ритуали в храм „Свето успение Богородично“ снощи. Богослуженията и литургиите, посветени на храмовия празник, продължават два дни. Тя е единствения действащ храм в града, всички останали църкви са с музеен статут.

„Т.нар. Черна Богородица, тя е гръцка. Тя е пътеводителка – навремето са я носили гърците, когато тръгват на война, да ги защитава. Майките са я наричали черна, защото е война, ще сложат жените черни забрадки“, обояснява пред "Хоризонт" баба Веси, дългогодишен църковен служител. „Цяла нощ е отворена църквата. Остават хора да спят за здраве.“

Как описват града туристи, търговци и местните жители:

„Уникален е. Ненапразно е наследството ни в ЮНЕСКО.“

„Трагично. Само българи – всичко е на плаж и на ресторант, сувенири никакви“, казва жена, която произвежда и продава сувенири, с дълъг търговски опит. 

„Много необичайна година. Нещата се объркаха тотално.“

„Всичко се променя, Несебър се развива с всяка измината година.“

Положението е зле, признава и мъж, който предлага лодки за разходки. „Няма чартъри, няма туристи, нищо няма.“

„Тази година е под всякаква критика“, допълва сервитьор. По думите му много от ресторантите са останали затворени, защото не могат да си позволят наемите и да си избият парите.

В Несебър сега има предимно поляци, малко румънци и българи. „Обаче англичаните и руснаците като отсъстват – без тях е съвсем различно.“

Новият град се разраства, но за мен Старият град си остава все същият, споделя тя.

„Наскоро попаднах на колекция снимки от миналия век, от Стария град, и с радост установих, че повечето от нещата всъщност са абсолютно същите. Малко са навлезли новите технологии, малко се е променила инфраструктурата, но основните забележителности, които хора от цял свят пътуват, за да видят, са съхранени и са същите. За град като Несебър това е жизненоважно.“

Гледката по изгрев слънце всяка сутрин винаги е различна, твърди Лиляна Узунова. Мелницата е безспорна емблема на града. Това обаче не е автентичната мелница, която е била разрушена, уточнява блогърката.

„И е построена 40-те години на миналия век. Тя е позиционирана по такъв начин, че да бъде изцяло с декоративна функция и да се превърне в символ на града. Оригиналната мелница е била насочена не напред към провлака, а настрани, откъдето всъщност минават въздушните течения, за да може да се мели брашно. Като дете, минавайки там, се чудех дали още не живее някой там…“