Д-р Калина Йорданова: 1/3 от българите биха решавали сами психично-здравните си проблеми

Изследването отразява по-скоро нагласи, отколкото реалната ситуация. Затова и стереотипите, навиците и културалният натиск са много по-силно отразени, отколкото личната ситуация на всеки респондент. Засяга се чувствителна тема, затова и въпросите са зададени условно, поясни Йорданова. „Рамката на изследването предполага много от стереотипите да бъдат водещи пред психическите преживявания на запитаните лица.“

На пръв прочит прави впечатление, че само 21% биха се обърнали към приятел, за сметка на доста високия процент запитани, които биха потърсили специалист, ако имат психичен проблем, което е притеснително, ако го преведем на езика на соматичната болест, например бъбречна криза, обясни д-р Калина Йорданова.

„Едва ли 21% ще попитат приятел, 7% ще се опитат да се справят сами, а 6% няма да знаят какво да правят. Това ме кара да мисля, че около една трета от българите все още се опитват да решават въпроса за психичното си здраве, без да адресират специалисти и също така тези, които се обръщат към специалист, чакат много време.“

Д-р Йорданова сподели примери от практиката си за хора, които от години страдат от панически атаки или депресивни състояния, но им отнема много време да ги разпознаят като такива, а след това да се осмелят да говорят за това пред друг.

Калина Йорданова отбеляза още ролята на информираността дали става дума за феномен на съвремието ни или за конкретен проблем на отделния човек, който се нуждае от внимание и професионален съвет. „Тоест колко от нас могат да разпознаят едно състояние като личностова характеристика, като временно състояние или наистина това е сериозен проблем.“

Като проблем респондентите в изследването открояват предимно заболявания с ярка клинична картина или такива, които от дълго време циркулират в общественото пространство с етикети, посочи специалистът. „Например човек в остър психотичен епизод като че ли ще бъде много бързо разпознат като човек с психична болест, но такъв, който е просто оттеглен, който е тъжен, няма да събуди същата тревога у другите.“

Шизофренията и депресията веднага се назовават като психични болести, но тревожността или обсесивно-компулсивното разстройство будят съмнения дали трябва да се консултират със специалист или не, което е белег, че хората трудно се ориентират, отчита още д-р Йорданова.  

От изследването става ясно, че когато става дума за психичното здраве на децата, жените са по-запознати от мъжете, допълни Калина Йорданова.

При зависимостите единствената, която категорично се разпознава като проблем, е наркотичната. При зависимостите от алкохол и хазарт доста висок процент от анкетираните смятат, че те са въпрос на слаба воля и ще отминат от само себе си.

Има известно отместване на представите за посещението при психиатър и психоаналитик, за обръщането към специалист, смята д-р Йорданова. Това е валидно най-вече за хората в големите населени места с по-висок образователен ценз, които имат повече информация и могат да разпознават състоянието си по-добре.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.